پیدایش 8

1 اما خدا، نوح و حیوانات درون کشتی را فراموش نکرده بود. او بادی بر سطح آبها وزانید و سیلاب کم‌کم کاهش یافت.

Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

2 آبهای زیرزمینی از فوران بازایستادند و باران قطع شد.

Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

3 آب رفته‌رفته از روی زمین کم شد. پس از صد و پنجاه روز،

Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

4 در روز هفدهم از ماه هفتم، کشتی روی کوههای آرارات قرار گرفت.

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

5 دو ماه و نیم بعد، در حالی که آب همچنان پائین می‌رفت، قلۀ کوهها نمایان شد.

Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

6 پس از گذشت چهل روز، نوح پنجره‌ای را که برای کشتی ساخته بود، گشود

После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

7 و کلاغی رها کرد. کلاغ به این سو و آن سو پرواز می‌کرد تا آن که زمین خشک شد.

и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

8 پس از آن، کبوتری رها کرد تا ببیند آیا کبوتر می‌تواند زمین خشکی برای نشستن پیدا کند.

Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

9 اما کبوتر جایی را نیافت، زیرا هنوز آب بر سطح زمین بود. وقتی کبوتر برگشت، نوح دست خود را دراز کرد و کبوتر را گرفت و به داخل کشتی برد.

Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

10 نوح هفت روز دیگر صبر کرد و بار دیگر همان کبوتر را رها نمود.

А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

11 این بار، هنگام غروب آفتاب، کبوتر در حالی که برگ زیتون تازه‌ای به منقار داشت، نزد نوح بازگشت. پس نوح فهمید که در بیشتر نقاط، آب فرو نشسته است.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

12 یک هفته بعد، نوح باز همان کبوتر را رها کرد، ولی این بار کبوتر باز نگشت.

След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

13 در ششصد و یکمین سال از زندگی نوح، در اولین روز ماه اول، آب از روی زمین خشک شد. آنگاه نوح پوشش کشتی را برداشت و به بیرون نگریست و دید که سطح زمین خشک شده است.

В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

14 در روز بیست و هفتم از ماه دوم، سرانجام همه جا خشک شد.

А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

15 در این هنگام خدا به نوح فرمود:

Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

16 «اینک زمان آن رسیده که همه از کشتی خارج شوید.

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

17 تمام حیوانات، پرندگان و خزندگان را رها کن تا تولید مثل کنند و بر روی زمین زیاد شوند.»

Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

18 پس نوح با همسر و پسران و عروسانش از کشتی بیرون آمد.

Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

19 و تمام حیوانات و خزندگان و پرندگان نیز دسته‌دسته از کشتی خارج شدند.

излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

20 آنگاه نوح مذبحی برای خداوند ساخت و از هر حیوان و پرندهٔ حلال گوشت بر آن قربانی کرد.

И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

21 خداوند از این عمل نوح خشنود گردید و با خود گفت: «من بار دیگر زمین را به خاطر انسان که دلش از کودکی به طرف گناه متمایل است، لعنت نخواهم کرد و اینچنین تمام موجودات زنده را از بین نخواهم برد.

и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

22 تا زمانی که جهان باقی است، کشت و زرع، سرما و گرما، زمستان و تابستان، و روز و شب همچنان برقرار خواهد بود.»

Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

A Dove is Sent Forth from the Ark