جامعه 7

۱ 1 نیک نامی از روغن معطر بهتر است و روزممات از روز ولادت.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

۲ 2 رفتن به خانه ماتم از رفتن به خانه ضیافت بهتر است زیرا که این آخرت همه مردمان است و زندگان این را در دل خود می‌نهند.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

۳ 3 حزن از خنده بهتر است زیرا که ازغمگینی صورت دل اصلاح می‌شود.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

۴ 4 دل حکیمان در خانه ماتم است و دل احمقان در خانه شادمانی.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

۵ 5 شنیدن عتاب حکیمان بهتر است از شنیدن سرود احمقان،

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

۶ 6 زیرا خنده احمقان مثل صدای خارها در زیر دیگ است و این نیز بطالت است.

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

۷ 7 به درستی که ظلم، مرد حکیم را جاهل می‌گرداند و رشوه، دل را فاسد می‌سازد.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

۸ 8 انتهای امر از ابتدایش بهتر است و دل حلیم از دل مغرور نیکوتر.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

۹ 9 در دل خود به زودی خشمناک مشو زیرا خشم در سینه احمقان مستقرمی شود.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

۱۰ 10 مگو چرا روزهای قدیم از این زمان بهتربود زیرا که در این خصوص از روی حکمت سوال نمی کنی.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

۱۱ 11 حکمت مثل میراث نیکو است بلکه به جهت بینندگان آفتاب نیکوتر.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

۱۲ 12 زیرا که حکمت ملجایی است و نقره ملجایی؛ اما فضیلت معرفت این است که حکمت صاحبانش را زندگی می‌بخشد.

Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

۱۳ 13 اعمال خدا را ملاحظه نما زیرا کیست که بتواند آنچه را که او کج ساخته است راست نماید؟

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

۱۴ 14 در روز سعادتمندی شادمان باش و درروز شقاوت تامل نما زیرا خدا این را به ازاء آن قرار داد که انسان هیچ‌چیز را که بعد از او خواهدشد دریافت نتواند کرد.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

۱۵ 15 این همه را در روزهای بطالت خود دیدم. مرد عادل هست که در عدالتش هلاک می‌شود و مرد شریر هست که در شرارتش عمر دراز دارد.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

۱۶ 16 پس گفتم به افراط عادل مباش و خود را زیاده حکیم مپندار مبادا خویشتن را هلاک کنی.

Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

۱۷ 17 و به افراط شریر مباش و احمق مشو مبادا پیش ازاجلت بمیری.

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

۱۸ 18 نیکو است که به این متمسک شوی و از آن نیز دست خود را برنداری زیرا هرکه از خدا بترسد، از این هر دو بیرون خواهد آمد.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

۱۹ 19 حکمت مرد حکیم را توانایی می‌بخشدبیشتر از ده حاکم که در یک شهر باشند.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

۲۰ 20 زیرامرد عادلی در دنیا نیست که نیکویی ورزد و هیچ خطا ننماید.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

۲۱ 21 و نیز به همه سخنانی که گفته شود دل خودرا منه، مبادا بنده خود را که تو را لعنت می‌کندبشنوی.

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

۲۲ 22 زیرا دلت می‌داند که تو نیز بسیار بارهادیگران را لعنت نموده‌ای.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

۲۳ 23 این همه را با حکمت آزمودم و گفتم به حکمت خواهم پرداخت اما آن از من دور بود.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

۲۴ 24 آنچه هست دور و بسیار عمیق است. پس کیست که آن را دریافت نماید؟

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

۲۵ 25 پس برگشته دل خود را بر معرفت و بحث و طلب حکمت وعقل مشغول ساختم تا بدانم که شرارت حماقت است و حماقت دیوانگی است.

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

۲۶ 26 و دریافتم که زنی که دلش دامها و تله‌ها است و دستهایش کمندها می‌باشد، چیز تلختر از موت است. هر‌که مقبول خدا است، از وی رستگار خواهد شد اماخطاکار گرفتار وی خواهد گردید.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

۲۷ 27 جامعه می‌گوید که اینک چون این را با آن مقابله کردم تا نتیجه را دریابم این را دریافتم،

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

۲۸ 28 که جان من تا به حال آن را جستجو می‌کند ونیافتم. یک مرد از هزار یافتم اما از جمیع آنها زنی نیافتم.

Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

۲۹ 29 همانا این را فقط دریافتم که خدا آدمی را راست آفرید، اما ایشان مخترعات بسیار طلبیدند.

(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.