ਜ਼ਬੂਰ 109
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 ੧੬ ਕਿਉਂ ਜੋ ਉਹ ਨੇ ਦਯਾ ਕਰਨੀ ਚੇਤੇ ਨਾ ਰੱਖੀ, ਪਰ ਉਹ ਮਸਕੀਨ, ਕੰਗਾਲ ਤੇ ਟੁੱਟੇ ਦਿਲ ਵਾਲੇ ਨੂੰ ਮਾਰ ਸੁੱਟਣ ਲਈ ਪਿੱਛੇ ਪਿਆ,
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 ੧੭ ਹਾਂ, ਉਹ ਨੇ ਫਿਟਕਾਰ ਨਾਲ ਪ੍ਰੀਤ ਰੱਖੀ, ਸੋ ਉਹ ਉਸ ਤੇ ਆ ਪਈ, ਅਤੇ ਬਰਕਤ ਤੋਂ ਉਹ ਖੁਸ਼ ਨਹੀਂ ਸੀ, ਸੋ ਉਹ ਉਸ ਤੋਂ ਦੂਰ ਰਹੀ,
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 ੧੮ ਅਤੇ ਉਹ ਨੇ ਫਿਟਕਾਰ ਨੂੰ ਆਪਣੇ ਬਸਤਰ ਵਾਂਗੂੰ ਪਾਇਆ ਹੋਇਆ ਸੀ, ਅਤੇ ਉਹ ਪਾਣੀ ਵਾਂਗੂੰ ਉਹ ਦੇ ਅੰਦਰ, ਅਤੇ ਉਹ ਦੀਆਂ ਹੱਡੀਆਂ ਵਿੱਚ ਤੇਲ ਵਾਂਗੂੰ ਸਮਾਈ ਹੋਈ ਸੀ।
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 ੧੯ ਉਹ ਉਸ ਲਈ ਉਸ ਲੀੜੇ ਵਾਂਗੂੰ ਹੋ ਜਾਵੇ ਜਿਹ ਦੇ ਨਾਲ ਉਹ ਆਪਣੇ ਆਪ ਨੂੰ ਢੱਕੇ, ਤੇ ਉਸ ਪੇਟੀ ਵਾਂਗੂੰ ਜਿਹ ਦੇ ਨਾਲ ਉਹ ਆਪਣੀ ਕਮਰ ਕੱਸਦਾ ਰਹੇ!
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
