ਕਹਾਉਤਾਂ 14
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 ੨ ਜਿਹੜਾ ਸਿੱਧੀ ਚਾਲ ਚੱਲਦਾ ਹੈ ਉਹ ਯਹੋਵਾਹ ਦਾ ਭੈਅ ਮੰਨਦਾ ਹੈ, ਪਰ ਜਿਹੜਾ ਟੇਢੀ ਚਾਲ ਚੱਲਦਾ ਹੈ, ਉਹ ਉਸ ਨੂੰ ਤੁੱਛ ਜਾਣਦਾ ਹੈ।
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 ੬ ਠੱਠਾ ਕਰਨ ਵਾਲਾ ਬੁੱਧ ਨੂੰ ਭਾਲਦਾ ਹੈ ਪਰ ਉਹ ਉਸ ਨੂੰ ਨਹੀਂ ਲੱਭਦੀ, ਪਰੰਤੂ ਸਮਝ ਵਾਲੇ ਨੂੰ ਗਿਆਨ ਸਹਿਜ ਨਾਲ ਹੀ ਮਿਲ ਜਾਂਦਾ ਹੈ।
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 ੧੪ ਜਿਸ ਦਾ ਮਨ ਪਰਮੇਸ਼ੁਰ ਵੱਲੋਂ ਮੁੜ ਜਾਂਦਾ ਹੈ, ਉਹ ਆਪਣੀ ਚਾਲ ਦਾ ਫਲ ਭੋਗਦਾ ਹੈ, ਪਰ ਭਲਾ ਮਨੁੱਖ ਆਪਣੇ ਆਪ ਵਿੱਚ ਤ੍ਰਿਪਤ ਰਹਿੰਦਾ ਹੈ।
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 ੧੭ ਜਿਹੜਾ ਛੇਤੀ ਗੁੱਸੇ ਹੋ ਜਾਂਦਾ ਹੈ ਉਹ ਮੂਰਖਤਾਈ ਕਰਦਾ ਹੈ, ਅਤੇ ਬੁਰੇ ਮਤੇ ਪਕਾਉਣ ਵਾਲੇ ਨਾਲ ਵੈਰ ਕੀਤਾ ਜਾਂਦਾ ਹੈ।
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 ੧੮ ਭੋਲਿਆਂ ਲੋਕਾਂ ਦੇ ਹਿੱਸੇ ਵਿੱਚ ਤਾਂ ਮੂਰਖਤਾਈ ਆਉਂਦੀ ਹੈ, ਪਰ ਸਿਆਣਿਆਂ ਦੇ ਸਿਰ ਉੱਤੇ ਗਿਆਨ ਦਾ ਮੁਕਟ ਰੱਖਿਆ ਜਾਂਦਾ ਹੈ।
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 ੨੧ ਜਿਹੜਾ ਆਪਣੇ ਗੁਆਂਢੀ ਨੂੰ ਤੁੱਛ ਜਾਣਦਾ ਹੈ ਉਹ ਪਾਪ ਕਰਦਾ ਹੈ, ਅਤੇ ਜੋ ਕੰਗਾਲਾਂ ਉੱਤੇ ਤਰਸ ਖਾਂਦਾ ਹੈ ਉਹ ਧੰਨ ਹੈ।
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 ੨੨ ਜਿਹੜੇ ਬੁਰੀਆਂ ਜੁਗਤਾਂ ਕੱਢਦੇ ਹਨ ਭਲਾ, ਉਹ ਭੁੱਲ ਨਹੀਂ ਕਰਦੇ? ਪਰ ਜਿਹੜੇ ਭਲੀਆਂ ਜੁਗਤਾਂ ਕਰਦੇ ਹਨ ਉਨ੍ਹਾਂ ਨਾਲ ਦਯਾ ਅਤੇ ਸਚਿਆਈ ਹੁੰਦੀ ਹੈ।
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 ੨੯ ਜਿਹੜਾ ਛੇਤੀ ਕ੍ਰੋਧ ਨਹੀਂ ਕਰਦਾ ਉਹ ਵੱਡਾ ਸਮਝ ਵਾਲਾ ਹੈ, ਪਰ ਜਿਹੜਾ ਛੇਤੀ ਕ੍ਰੋਧ ਕਰਦਾ ਹੈ ਉਹ ਮੂਰਖਤਾਈ ਨੂੰ ਉੱਚਾ ਕਰਦਾ ਹੈ।
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 ੩੧ ਜਿਹੜਾ ਗਰੀਬ ਉੱਤੇ ਹਨੇਰ ਕਰਦਾ ਹੈ, ਉਹ ਆਪਣੇ ਸਿਰਜਣਹਾਰ ਦੀ ਨਿੰਦਿਆ ਕਰਦਾ ਹੈ, ਪਰ ਜਿਹੜਾ ਕੰਗਾਲ ਉੱਤੇ ਦਯਾ ਕਰਦਾ ਹੈ ਉਹ ਉਸ ਦੀ ਮਹਿਮਾ ਕਰਦਾ ਹੈ।
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 ੩੨ ਦੁਸ਼ਟ ਤਾਂ ਬੁਰਿਆਈ ਕਰਦਾ-ਕਰਦਾ ਨਾਸ ਹੋ ਜਾਂਦਾ ਹੈ, ਪਰ ਧਰਮੀ ਆਪਣੀ ਮੌਤ ਵਿੱਚ ਵੀ ਪਰਮੇਸ਼ੁਰ ਦੀ ਪਨਾਹ ਪਾਉਂਦਾ ਹੈ।
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
