ਕਹਾਉਤਾਂ 13
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 ੩ ਜੋ ਆਪਣੇ ਮੂੰਹ ਦੀ ਰਾਖੀ ਕਰਦਾ ਹੈ, ਉਹ ਆਪਣੀ ਜਾਨ ਦੀ ਰਾਖੀ ਕਰਦਾ ਹੈ, ਪਰ ਜੋ ਆਪਣੇ ਮੂੰਹ ਨੂੰ ਬੇਕਾਰ ਖੋਲਦਾ ਹੈ ਉਹ ਦੇ ਲਈ ਬਰਬਾਦੀ ਹੋਵੇਗੀ।
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 ੭ ਕੋਈ ਤਾਂ ਧਨ ਨੂੰ ਇਕੱਠਾ ਕਰਦਾ ਫਿਰਦਾ ਪਰ ਉਸ ਦੇ ਕੋਲ ਕੁਝ ਵੀ ਨਹੀਂ, ਅਤੇ ਕੋਈ ਕੰਗਾਲ ਬਣਿਆ ਫਿਰਦਾ ਹੈ ਪਰ ਉਹ ਦੇ ਕੋਲ ਬਹੁਤ ਧਨ ਹੈ।
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 ੧੩ ਜਿਹੜਾ ਚੇਤਾਵਨੀ ਦੇ ਬਚਨ ਨੂੰ ਤੁੱਛ ਜਾਣਦਾ ਹੈ ਉਹ ਆਪਣਾ ਨਾਸ ਕਰਦਾ ਹੈ, ਪਰ ਜਿਹੜਾ ਹੁਕਮ ਦਾ ਭੈਅ ਮੰਨਦਾ ਹੈ ਉਹ ਨੂੰ ਚੰਗਾ ਫਲ ਮਿਲਦਾ ਹੈ।
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 ੧੮ ਜਿਹੜਾ ਸਿੱਖਿਆ ਨੂੰ ਨਹੀਂ ਮੰਨਦਾ ਉਹ ਕੰਗਾਲ ਤੇ ਸ਼ਰਮਿੰਦਾ ਹੋਵੇਗਾ, ਪਰ ਜੋ ਤਾੜਨਾ ਵੱਲ ਮਨ ਲਗਾਉਂਦਾ ਹੈ, ਉਸ ਦਾ ਆਦਰ ਹੋਵੇਗਾ।
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 ੧੯ ਜਦ ਇੱਛਿਆ ਪੂਰੀ ਹੁੰਦੀ ਹੈ ਤਾਂ ਜੀਅ ਨੂੰ ਮਿੱਠਾ ਲੱਗਦਾ ਹੈ, ਪਰ ਬੁਰਿਆਈ ਨੂੰ ਛੱਡਣਾ ਮੂਰਖ ਨੂੰ ਬੁਰਾ ਲੱਗਦਾ ਹੈ।
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 ੨੩ ਗਰੀਬ ਦੀ ਪੈਲੀ ਵਿੱਚ ਢੇਰ ਸਾਰਾ ਅਹਾਰ ਪੈਦਾ ਹੁੰਦਾ ਹੈ, ਪਰ ਅਜਿਹਾ ਵੀ ਹੈ ਜੋ ਕੁਨਿਆਂ ਦੇ ਕਾਰਨ ਉੱਜੜ ਜਾਂਦਾ ਹੈ।
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 ੨੪ ਜਿਹੜਾ ਪੁੱਤਰ ਉੱਤੇ ਸੋਟੀ ਨਹੀਂ ਚਲਾਉਂਦਾ ਉਹ ਉਸ ਦਾ ਵੈਰੀ ਹੈ, ਪਰ ਜਿਹੜਾ ਉਸ ਦੇ ਨਾਲ ਪਿਆਰ ਕਰਦਾ ਹੈ ਉਹ ਵੇਲੇ ਸਿਰ ਉਸ ਨੂੰ ਤਾੜਦਾ ਹੈ।
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
