ਅੱਯੂਬ 39
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 ੪ ਉਹਨਾਂ ਦੇ ਬੱਚੇ ਤਕੜੇ ਹੋ ਜਾਂਦੇ, ਉਹ ਮੈਦਾਨ ਵਿੱਚ ਪਲਦੇ ਹਨ, ਉਹ ਨਿੱਕਲ ਜਾਂਦੇ ਹਨ ਅਤੇ ਮੁੜ ਉਹਨਾਂ ਕੋਲ ਨਹੀਂ ਆਉਂਦੇ।
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 ੧੦ ਕੀ ਤੂੰ ਜੰਗਲੀ ਸਾਨ੍ਹ ਨੂੰ ਰੱਸਿਆਂ ਨਾਲ ਬੰਨ੍ਹ ਕੇ ਆਪਣੇ ਵਾਹੁਣ ਵਿੱਚ ਚਲਾ ਸਕਦਾ ਹੈਂ? ਜਾਂ ਉਹ ਘਾਟੀਆਂ ਵਿੱਚ ਤੇਰੇ ਪਿੱਛੇ-ਪਿੱਛੇ ਸੁਹਾਗਾ ਫੇਰੇਗਾ?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 ੧੫ ਅਤੇ ਭੁੱਲ ਜਾਂਦੀ ਹੈ ਕਿ ਪੈਰਾਂ ਨਾਲ ਉਹ ਤੋੜੇ ਜਾ ਸਕਦੇ ਹਨ, ਅਤੇ ਖੇਤ ਦਾ ਕੋਈ ਜਾਨਵਰ ਉਹਨਾਂ ਨੂੰ ਮਿੱਧ ਸਕਦਾ ਹੈ।
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 ੧੬ ਉਹ ਆਪਣੇ ਬੱਚਿਆਂ ਨਾਲ ਸਖ਼ਤੀ ਕਰਦੀ ਹੈ, ਜਿਵੇਂ ਉਹ ਉਸ ਦੇ ਨਹੀਂ, ਭਾਵੇਂ ਉਸ ਦੀ ਪੀੜਾ ਅਕਾਰਥ ਜਾਵੇ, ਉਹ ਬੇਚਿੰਤ ਹੈ,
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 ੨੧ ਉਹ ਵਾਦੀ ਵਿੱਚ ਟਾਪ ਮਾਰਦਾ ਹੈ, ਅਤੇ ਆਪਣੇ ਬਲ ਵਿੱਚ ਖੁਸ਼ ਹੁੰਦਾ ਹੈ, ਉਹ ਹਥਿਆਰਬੰਦਾਂ ਦੇ ਟਾਕਰੇ ਲਈ ਨਿੱਕਲਦਾ ਹੈ।
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 ੨੪ ਉਹ ਜੋਸ਼ ਅਤੇ ਕਹਿਰ ਵਿੱਚ ਧਰਤੀ ਨੂੰ ਖਾਈ ਜਾਂਦਾ ਹੈ, ਜਦ ਤੁਰ੍ਹੀ ਦੀ ਅਵਾਜ਼ ਆਉਂਦੀ ਹੈ ਤਾਂ ਉਹ ਖੜ੍ਹਾ ਨਹੀਂ ਰਹਿੰਦਾ।
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 ੨੫ ਜਦ ਤੁਰ੍ਹੀ ਵੱਜਦੀ ਹੈ, ਉਹ ਹਿਣਕਦਾ ਹੈ, ਅਤੇ ਲੜਾਈ ਨੂੰ ਦੂਰੋਂ ਸੁੰਘ ਲੈਂਦਾ ਹੈ, ਅਤੇ ਸੈਨਾਪਤੀ ਦੀ ਗੱਜ ਅਤੇ ਲਲਕਾਰ ਨੂੰ ਵੀ!
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
