ਅੱਯੂਬ 30
1 ੧ ਪਰ ਹੁਣ ਉਹ ਜਿਹੜੇ ਮੈਥੋਂ ਛੋਟੇ ਹਨ ਉਹ ਮੇਰੇ ਉੱਤੇ ਹੱਸਦੇ ਹਨ, ਜਿਹਨਾਂ ਦੇ ਪੁਰਖਿਆਂ ਨੂੰ ਮੈਂ ਆਪਣੇ ਇੱਜੜ ਦੇ ਕੁੱਤਿਆਂ ਨਾਲ ਵੀ ਕੰਮ ਕਰਨ ਦੇ ਯੋਗ ਨਹੀਂ ਸਮਝਦਾ ਸੀ!
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 ੩ ਥੁੜ ਅਤੇ ਭੁੱਖ ਦੇ ਕਾਰਨ ਉਹ ਲਿੱਸੇ ਪੈ ਗਏ ਹਨ, ਉਹ ਸੁੱਕੀ ਭੂਮੀ ਨੂੰ ਚੱਟਦੇ ਹਨ, ਜਿੱਥੇ ਉਜਾੜ ਤੇ ਬਰਬਾਦੀ ਦੀ ਧੁੰਦ ਹੈ।
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 ੧੨ ਮੇਰੇ ਸੱਜੇ ਪਾਸੇ ਬਜ਼ਾਰੂ ਲੋਕ ਉੱਠਦੇ ਹਨ, ਉਹ ਮੇਰੇ ਪੈਰ ਸਰਕਾ ਦਿੰਦੇ ਹਨ, ਅਤੇ ਮੈਨੂੰ ਨਾਸ ਕਰਨ ਵਾਲੇ ਰਾਹਾਂ ਨੂੰ ਬਣਾਉਂਦੇ ਹਨ।
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 ੧੫ ਭੈਅ ਮੇਰੇ ਉੱਤੇ ਮੁੜ ਪੈਂਦੇ, ਮੇਰੀ ਪਤ ਜਿਵੇਂ ਹਵਾ ਨਾਲ ਉਡਾਈ ਜਾਂਦੀ, ਅਤੇ ਮੇਰੀ ਖੁਸ਼ਹਾਲੀ ਬੱਦਲ ਵਾਂਗੂੰ ਜਾਂਦੀ ਰਹੀ।
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 ੨੦ ਮੈਂ ਤੇਰੇ ਵੱਲ ਦੁਹਾਈ ਦਿੰਦਾ ਪਰ ਤੂੰ ਮੈਨੂੰ ਉੱਤਰ ਨਹੀਂ ਦਿੰਦਾ, ਮੈਂ ਖੜ੍ਹਾ ਹੁੰਦਾ ਹਾਂ ਪਰ ਤੂੰ ਸਿਰਫ਼ ਮੇਰੇ ਵੱਲ ਝਾਕਦਾ ਹੈਂ।
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 ੨੩ ਕਿਉਂ ਜੋ ਮੈਂ ਜਾਣਦਾ ਹਾਂ ਕਿ ਤੂੰ ਮੈਨੂੰ ਮੌਤ ਤੱਕ ਪਹੁੰਚਾਵੇਂਗਾ, ਅਤੇ ਉਸ ਵਾਸ ਤੱਕ ਜਿਹੜਾ ਸਾਰੇ ਜੀਉਂਦਿਆਂ ਲਈ ਠਹਿਰਾਇਆ ਗਿਆ ਹੈ।
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
