ਅੱਯੂਬ 19
Тогава Иов в отговор рече:
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 ੫ ਜੇ ਤੁਸੀਂ ਸੱਚ-ਮੁੱਚ ਮੇਰੇ ਵਿਰੁੱਧ ਆਪਣੇ ਆਪ ਨੂੰ ਵਡਿਆਉਂਦੇ ਹੋ, ਅਤੇ ਮੇਰੀ ਬੇਇੱਜ਼ਤੀ ਕਰਕੇ ਮੇਰੇ ਨਾਲ ਬਹਿਸ ਕਰਦੇ ਹੋ,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 ੭ ਵੇਖੋ ਮੈਂ “ਜ਼ੁਲਮ, ਜ਼ੁਲਮ!” ਪੁਕਾਰਦਾ ਹਾਂ, ਪਰ ਕੋਈ ਮੈਨੂੰ ਉੱਤਰ ਨਹੀਂ ਦਿੰਦਾ, ਮੈਂ ਸਹਾਇਤਾ ਲਈ ਦੁਹਾਈ ਦਿੰਦਾ ਹਾਂ ਪਰ ਕੋਈ ਨਿਆਂ ਨਹੀਂ ਕਰਦਾ!
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 ੧੦ ਉਹ ਨੇ ਮੈਨੂੰ ਚੌਂਹਾਂ ਪਾਸਿਆਂ ਤੋਂ ਤੋੜ ਸੁੱਟਿਆ, ਜਦੋਂ ਤੱਕ ਮੈਂ ਮੁੱਕ ਨਾ ਗਿਆ, ਅਤੇ ਮੇਰੀ ਆਸ ਨੂੰ ਰੁੱਖ ਵਾਂਗੂੰ ਪੁੱਟ ਸੁੱਟਿਆ ਹੈ।
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 ੧੨ ਉਹ ਦੇ ਜੱਥੇ ਇਕੱਠੇ ਹੋ ਕੇ ਆਉਂਦੇ, ਅਤੇ ਮੇਰੇ ਵਿਰੁੱਧ ਆਪਣਾ ਰਾਹ ਤਿਆਰ ਕਰਦੇ ਹਨ, ਅਤੇ ਮੇਰੇ ਤੰਬੂ ਦੇ ਆਲੇ-ਦੁਆਲੇ ਡੇਰੇ ਲਾਉਂਦੇ ਹਨ।
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 ੧੫ ਮੇਰੇ ਘਰ ਵਿੱਚ ਰਹਿਣ ਵਾਲੇ ਸਗੋਂ ਮੇਰੀਆਂ ਦਾਸੀਆਂ ਵੀ ਮੈਨੂੰ ਓਪਰਾ ਗਿਣਦੀਆਂ ਹਨ, ਉਹਨਾਂ ਦੀ ਨਿਗਾਹ ਵਿੱਚ ਮੈਂ ਪਰਦੇਸੀ ਹਾਂ।
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 ੨੭ ਮੈਂ ਆਪ ਉਸ ਨੂੰ ਆਪਣੀਆਂ ਅੱਖਾਂ ਨਾਲ ਵੇਖਾਂਗਾ, ਮੈਂ ਆਪ - ਕੋਈ ਹੋਰ ਨਹੀਂ। ਮੇਰਾ ਦਿਲ ਮੇਰੇ ਅੰਦਰ ਕਿਵੇਂ ਇਸ ਗੱਲ ਨੂੰ ਲੋਚਦਾ ਹੈ!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 ੨੯ ਤੁਸੀਂ ਤਲਵਾਰ ਦੀ ਧਾਰ ਤੋਂ ਡਰੋ, ਕਿਉਂ ਕ੍ਰੋਧ ਦਾ ਫਲ ਤਲਵਾਰ ਨਾਲ ਦੰਡ ਦੇ ਯੋਗ ਹੈ, ਤਾਂ ਜੋ ਤੁਸੀਂ ਜਾਣ ਲਓ ਕਿ ਨਿਆਂ ਹੁੰਦਾ ਹੈ।”
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
