Fakkeenya 31
1 Jecha Lemuuʼeel mootichaa kan haati isaa isa barsiifte:
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 “Maali yaa ilma ko, maali yaa ilma gadameessa ko, maali yaa ilma wareega ko,
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 humna kee dubartoota irratti, jabina kee warra mootota balleessan irratti hin fixin.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 “Yaa Lemuuʼeel, wanni kun moototaaf hin malu; daadhii wayinii dhuguun moototaaf hin malu; dhugaatii cimaatti gaggabuunis bulchitootaaf hin malu;
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 kunis akka isaan dhuganii waan seerri jedhu dagatanii warra hacuucaman hunda mirga isaanii hin dhowwanneef.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Warra baduuf jiraniif dhugaatii cimaa, warra jireenyi itti hadhaaʼeef daadhii wayinii kenni;
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 isaan dhuganii hiyyummaa isaanii haa irraanfatan; rakkina isaaniis deebiʼanii hin yaadatin.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 “Warra ofii isaaniitiif dubbachuu hin dandeenyeef, mirga warra gatamaniitiifis falmi.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Afaan kee banadhu; murtii qajeelaas kenni; mirga hiyyeeyyiitii fi rakkattootaatiif falmi.”
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Niitii amala gaarii qabdu eenyutu argachuu dandaʼa? Isheen lula diimaa caalaa gati qabeettii dha.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Dhirsi ishee guddisee ishee amanata; inni waan faayidaa qabu tokko illee hin dhabu.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Isheen bara jireenya ishee guutuu waan gaarii isaaf fiddi malee isa hin miitu.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Isheen suufii fi quncee talbaa barbaaddee harka ishee kan hojii jaallatuun footi.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Isheen akkuma doonii daldalaatti lafa fagoodhaa nyaata ishee fidatti.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 Isheen utuu lafti hin bariʼin hirribaa kaatee maatii isheetiif nyaata kenniti; xomboreewwan isheefis hojii qooddi.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Isheen lafa qotiisaa hubattee ilaaltee bitti; waan hojjettee argattu keessaa wayinii dhaabdi.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Isheen jabinaan mudhii ishee hidhattee hojiidhaaf irree ishee jabeeffatti.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Isheen akka daldalli ishee buʼaa qabu hubatti; ibsaan ishees halkaniin hin dhaamu.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Mukni itti jirbii maran harka ishee keessa jira; quba isheetiin immoo calii qabatti.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Isheen hiyyeessaaf harka hiixatti; dhabaadhaaf illee harka balʼifti.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Yoo cabbiin buʼe illee isheen maatii isheetiif hin yaaddoftu; isaan hundinuu uffata bildiimaa uffataniiruutii.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Isheen wayyaa siree dhaʼatti; uffata dhiilgee quncee talbaa haphii irraa hojjetames uffatti.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Dhirsi ishee yommuu karra magaalaa dura, jaarsolii biyyaa gidduu taaʼu ni kabajama.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Isheen wayyaa quncee talbaa dhooftee gurgurti; daldaltootaafis sabbata dhiʼeessiti.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Isheen jabinaa fi ulfina uffatti; bara dhufaa jiruttis kolfuu dandeessi.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Afaan ishee ogummaadhaan banatti; gorsi gara laafinaas arraba ishee irra jira.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Isheen mana ishee toʼatti; isheen buddeena dhibaaʼummaas hin nyaattu.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Ijoolleen ishee kaʼanii, eebbifamtuu jedhuun; dhirsi ishees akkasuma jedhaan; akkana jedhees ishee jaja:
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 “Dubartoonni hedduun waan gaarii hojjetu; ati garuu isaan hunda caalta.”
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Simboon nama gowwoomsa; miidhaginnis ni darba; dubartiin Waaqayyoon sodaattu garuu galateeffamtuu dha.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Buʼaa harka ishee kennaafii; hojiin ishee karra magaalaa duratti ishee haa jaju.
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
