Iyyoob 4
1 Eliifaaz namichi Teemaan sun akkana jedhee deebise:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 “Yoo namni tokko sitti dubbachuu yaale, ati ni komattaa? Garuu eenyutu dubbachuu dhiisa?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Ati akka nama baayʼee barsiifte, akka harka dadhabaa illee jajjabeessite yaadadhu.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Dubbiin kee warra gatantaran gargaaree dhaabeera; atis jilba laafe jabeessiteerta.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Amma garuu rakkinni sirra gaʼe; atis abdii kutatteerta; rakkinni si miidheera; atis rifatteerta;
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Waaqa sodaachuun kee irkoo kee, qajeelinni karaa keetiis abdii kee mitii?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 “Ammas yaadadhu; namni qulqulluun takkumaa badee beekaa? Qajeelonni eessatti badanii beeku?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Akka ani hubadhetti warri waan hamaa qotatan, kanneen waan hamaa facaasanis isuma haammatu.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Isaanis hafuura Waaqni isaanitti baafatuun badu; hafuuraa dheekkamsa isaaniitiinis ni barbadeeffamu.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Leenci ni aada; ni gururiʼas; ilkaan leenca saafelaa garuu ni caccaba.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Leenci jabaan waan adamsu dhabee ni duʼa; ilmaan leenca dhaltuus ni bittinnaaʼu.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 “Dubbiin tokko icciitiidhaan naa fidame; gurri koos asaasa isaa dhagaʼe.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Abjuu halkanii sodaachisaa keessa, yommuu hirribni cimaan nama qabatutti,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 sodaa fi hollachuun na qabatee lafee koo hunda raase.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Hafuurri luffi jedhee fuula koo dura darbe; rifeensi dhagna koos kaʼee dhaabate.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Innis ni dhaabate; ani garuu inni maal akka taʼe hubachuu hin dandeenye. Fakkiin tokko ija koo dura dhaabate; anis sagalee tasgabbii kan akkana jedhu tokkon dhagaʼe:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 ‘Namni duʼa hin oolle, Waaqa caalaa qajeelaa taʼuu dandaʼaa? Namni Uumaa isaa caalaa qulqulluu taʼuu dandaʼaa?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Waaqni tajaajiltoota isaa hin amanatu; ergamoota isaas balleessaa isaaniitiin ni gaafata;
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 yoos warri manneen suphee keessa jiraatan, warri hundeen isaanii biyyoo taʼe, warri bilii caalaa burkutaaʼan immoo akkam haa taʼan ree?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Isaan ganamaa fi galgala gidduutti burkutaaʼu; tasumas bara baraan ni badu.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Akka isaan ogummaa malee duʼaniif funyoon dunkaana isaanii hin luqqifamnee?’
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
