Iyyoob 30
1 “Amma garuu warri umuriidhaan naa gadii, kanneen ani abbootii isaanii saroota hoolota koo tiksitu wajjin iyyuu madaaluu tuffadhe, kunoo natti qoosu.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Warra humna dhaban, jabinni irree isaanii maal na fayyada?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Isaan rakkinaa fi beelaan laafan; lafa gogaa keessa, gammoojjii namni keessa hin jiraanne keessa halkaniin jooran.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Daggala keessaa biqiltuu soogiddaa funaannatan; nyaanni isaaniis hidda mukaa kan hin miʼoofne ture.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Isaan namoota gidduudhaa ariʼaman; namoonnis akkuma waan hattuutti iyyaniitti itti iyyan.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Isaan akka laga gogaa keessa, kattaa gidduu fi boolla lafaa keessa jiraataniif dirqamaman.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Bosona keessatti ni halaaku; daggala keessattis walitti tuutaʼu.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Isaan gowwoota maqaa hin qabne, kanneen biyyaa ariʼaman turan.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 “Amma ilmaan isaanii sirba natti baafatan; ani isaan gidduutti waan kolfaa taʼeera.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Isaan xireeffatanii narraa fagaatan; fuula kootti tufuu irraas duubatti hin deebiʼan.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Sababii Waaqni iddaa koo laafisee gad na deebiseef, isaan fuula koo duratti luugama baafatan.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Karaa mirga kootiin addaggeewwan kaʼaniiru; miilla kootiif kiyyoo kaaʼaniiru; biyyoos akka dallaa natti naannessan.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Isaan karaa koo natti cufu; na galaafachuufis ni milkaaʼu; namni isaan dhowwu tokko iyyuu hin jiru.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Akkuma nama qaawwa balʼaan dhufuutti, ona diigamaa keessa gangalachaa natti dhufu.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Sodaan na liqimseera; ulfinni koo akkuma waan bubbeedhaan fudhatamuutti narraa fudhatameera; badhaadhummaan koos akkuma duumessaa bada.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 “Amma lubbuun koo na keessatti dhumteerti; barri rakkinaas na qabateera.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Halkan keessa lafeen koo ni waraanama; dhukkubbiin na nyaatus natti hin furu.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Waaqni humna jabaadhaan uffata koo qabeera; akkuma morma wayyaa kootti hudhee na qabeera.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Inni darbatee dhoqqee keessa na buusa; anis akkuma biyyoo fi daaraa taʼeera.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 “Yaa Waaqi, ani sitti nan iyyadha; ati garuu deebii naa hin kennitu; ani nan dhaabadha; ati garuu calʼistee na ilaalta.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Ati gara jabinaan natti garagalta; irree kee jabaadhaanis na dhoofta.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Ol na buttee fuula bubbee dura na oofta; bubbee hamaa keessas asii fi achi na aata.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Ani akka ati gara duʼaatti, gara mana warra lubbuun jiraatan hundaaf ramadameetti na geessitu nan beeka.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 “Dhuguma iyyuu yeroo inni rakkatee gargaarsa barbaachaaf iyyutti, namni harka isaa isa irra kaaʼu tokko iyyuu hin jiru.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Ani warra rakkina keessa jiraniif hin boonyee? Lubbuun koos hiyyeeyyiif hin gaddinee?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Garuu utuu ani waan gaarii abdadhuu, wanni hamaan natti dhufe; utuu ani ifa eeggadhuus, dukkanni natti dhufe.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Keessi koo jeeqamaa jira; gonkumaa hin qabbanoofne; barri gidiraas natti dhufeera.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Ani jajjabina dhabee asii fi achi deemee nan booʼa; waldaa keessa dhaabadhees gargaarsaaf nan iyya.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Ani obboleessa waangoo, michuu urunguus taʼeera.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Gogaan koo gurraachaʼee qolli irraa kaʼeera; dhagni koos hoʼaan bobaʼeera.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Baganaan koo booʼichaaf, ululleen koo immoo sagalee iyyaatiif qopheeffameera.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
