Iyyoob 14
1 “Nama dubartoota irraa dhalate, barri isaa gabaabaa fi kan rakkinaan guutamee dha.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Inni akkuma daraaraa ni biqila; ni coollagas; akkuma gaaddidduu ariifatee darba malee hin turu.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Iji kee nama akkasii xiyyeeffatee ilaalaa? Ati murtiif fuula kee duratti isa fiddaa?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Eenyutu waan xuraaʼaa keessaa waan qulqullaaʼaa baasuu dandaʼa? Namni tokko iyyuu hin dandaʼu!
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Barri jireenya namaa murtaaʼaa dha; baayʼinni jiʼoota isaas si bira jira; daangaa inni darbuu hin dandeenye daangessiteefii jirta.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Hamma inni akka hojjetaa tokkootti bara isaa raawwatutti, fuula kee isa irraa deebifadhu; isas dhiisi.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 “Mukni illee abdii qaba: Yoo murame deebiʼee ni lata; dameen isaa haaraanis hin gogu.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Yoo gufuun isaa lafa keessatti dulloomee gufuun isaa biyyoo keessatti tortore iyyuu,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 foolii bishaaniitiin lata; akka biqiltuuttis damee ni baafata.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Namni garuu duʼee awwaalama; lubbuun isaa keessaa baati; innis hin jiraatu.
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Akkuma bishaan galaanaa gogu yookaan lagnis dhumee gogu sana,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 namnis akkasuma ni ciisa; hin kaʼus; hamma samiiwwan darbanittis hin dammaqu yookaan hirribaa hin kaʼu.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 “Maaloo utuu awwaala keessa na dhoksitee hamma dheekkamsi kee darbutti na haguugdee! Maaloo utuu beellama naa kennitee ergasii immoo na yaadattee! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Namni tokko yoo duʼe deebiʼee ni jiraataa? Ani hamma haaromfamni koo dhufutti, bara rakkoo koo hunda obsaan nan eeggadha.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Ati na waamta; anis si jalaa nan owwaadha; hojii harka keetiis ni hawwita.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Yeroo sana ati tarkaanfii koo ni lakkoofta; cubbuu koo garuu hin toʼattu.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Yakki koo korojootti naqamee chaappeffama; ati cubbuu koo ni haguugda.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 “Garuu akkuma tulluun lolaadhaan dhiqamee jigu, kattaanis iddoo isaatii buqqaʼu sana,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 akkuma bishaan dhagaa nyaatee haphisu, akkuma lolaan biyyoo dhiqu sana, atis akkasuma abdii namaa ni balleessita.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Ati bara baraan isa ni moota; innis ni bada; bifa isaa ni geeddarta; of irraas isa fageessita.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Yoo ilmaan isaa ulfina argatan inni hin beeku; yoo isaan salphatanis hin argu.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Dhukkuba dhagna isaa qofatu isatti dhagaʼama; inni mataa isaa qofaaf booʼa.”
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
