Iyyoob 10
1 “Ani jireenya koo akka malee jibbeera; kanaafuu caalchisee nan guunguma; hadhaaʼummaa lubbuu kootiinis nan dubbadha.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Waaqaanis akkana nan jedha: Ati maaliin akka na himattu natti himi malee natti hin murin.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Hojii jalʼootaa gammachuudhaan fudhattee ana immoo yommuu cunqursitu, hojii harka keetiis yommuu tuffattu sitti tolaa?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Ati ija foonii qabdaa? Akka namni ilaaluttis ni ilaaltaa?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Barri kee akka bara namaatii? Yookaan waggoonni kee akka waggoota namaatii?
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Yoos ati maaliif balleessaa koo barbaaddee cubbuu koo qoratta?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Taʼus ati akka ani yakka hin qabnee fi akka namni harka keetii na baasu tokko iyyuu hin jirre ni beekta.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 “Harki kee tolchee na uume. Ati amma deebitee na balleessitaa?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Akka supheetti na tolchuu kee yaadadhu. Ati amma gara biyyootti na deebiftaa?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Ati akka aannanii na hin dhangalaafnee? Akka baaduus na hin itichinee?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Ati gogaa fi foon natti uffifte; lafee fi ribuudhaanis walitti hodhitee na tolchite.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Ati jireenya naa kennitee gaarummaa natti argisiifte; kunuunsi kees hafuura koo naa eege.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 “Ati garuu waan kana hunda garaatti qabatte; anis akka wanni kun yaada kee keessa jiru nan beeka.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Ati yoo ani cubbuu hojjedhe na argita; balleessaa koos utuu hin adabin bira hin dabartu.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Yoo ani yakka hojjedhe, anaaf wayyoo! Ani yoo nama balleessaa hin qabne taʼe illee, mataa koo ol qabachuu hin dandaʼu; ani salphina uffadhee dhiphina keessa seeneeraatii.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Yoo ani mataa ol qabadhe ati akka leenca waa adamsuu na adamsita; humna kee sodaachisaa sanas ammumaa amma natti argisiifta.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Ati dhuga baatota haaraa natti fiddee dheekkamsa kee natti dabalta; loltuus natti fidda.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 “Egaa ati maaliif gadameessa keessaa na baafte? Utuu iji tokko iyyuu na hin argin utuun duʼee.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Ani utuun dhalachuu baadhee yookaan utuun akkuman dhaladheen awwaalamee jiraadhee!
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Barri koo gabaabaan dhumaa jira mitii? Akka ani yeroo xinnoof gammaduuf narraa deebiʼi;
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 utuu ani lafa dhaqanii hin deebine, biyya dimimmisaa fi dukkana limixii hin dhaqin dura,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 gara biyya dimimmisaaʼaa akka dukkanaa, biyya gaaddidduu duʼaatiin guutame, kan ifni iyyuu akkuma dukkanaa taʼee hin dhaqin, narraa deebiʼi.”
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
