Salomos Høisang 1
1 Høgsongen av Salomo.
Соломоновата песен на песните.
2 «Han meg kysse med kyssar av sin munn. For din elsk han er betre enn vin.
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Dine salvar angar so ljuvt, ein utrend salve er ditt namn. Difor held møyar dei elskar deg.»
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 «Drag meg etter deg. Og me spring. Kongen hev ført meg til sitt hus.» «Me vil fagnast og frygdast i deg. Me vil lova din kjærleik meir enn vin.» Med rette elskar dei deg.
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 «Eg er brun, men like vel væn, de Jerusalems døtter, som Kedars tjeld, som Salomos dørtjeld.
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Sjå ikkje på at eg er so brun, at soli hev brent meg so. Mor sine søner harmast på meg, og meg sette til vingardsvakt. Eg hev ikkje vakta eigen gard.
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 Seg, du som leikar i min hug, kvar gjæter du no? Kvar held du middagskvild? Må eg sleppa på villa å ganga i hjordi til felagarn’ dine.»
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 «Um du ikkje det veit, du fagraste dros, du fylgje i drifti sitt spor og gjæt dine killingar fram der som hyrdingarn’ buderne hev.»
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 «Med folarn’ for Faraos vogn deg, min hugnad, eg liknar.
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Di lekkjeprydde kinn er so væn, og din hals med perlor.
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Lekkjor av gull skal du få med sylv-prikkar på.»
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 «Når kongen i laget sit sat, min narde han anga då.
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Ein myrra-pung er min ven, som eg ber ved min barm.
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Ein cyper blom-dusk er min ven meg i En-Gedis hagar.»
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 «Å, kor du er fager, mi møy, kor du er fager! Dine augo er duvor.»
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 «Å, kor du er fager, min ven, kor du er ljuv. Og vårt lægje er grønt.
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Cedrar er bjelkarn’ i vårt hus, cypressar er himling.»
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
