Salmenes 95

1 Kom, lat oss fegnast for Herren, lat oss ropa av frygd for vårt frelse-berg!

Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

2 Lat oss stiga fram for hans åsyn med lovsong, lat oss syngja vår fagnad for honom i salmar!

Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

3 For ein stor Gud er Herren og ein stor konge yver alle gudar,

Защото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

4 han som i si hand hev det djupaste av jordi, og som eig topparne av fjelli.

В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

5 Han eig havet, for han hev skapt det, og turrlendet hev hans hender laga.

Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

6 Kom, lat oss falla ned og bøygja oss, lat oss bøygja kne for Herren, vår skapar!

Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

7 For han er vår Gud, og me er det folk han føder, og den hjord som handi hans leider. Å, vilde de høyra på hans røyst i dag!

Защото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

8 Forherd ikkje dykkar hjarta som ved Meriba, som på Massa-dagen i øydemarki,

Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

9 der federne dykkar freista meg! Dei prøvde meg, endå dei hadde set mi gjerning.

Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

10 I fyrti år var eg leid av den ætti, og eg sagde: «Dei er eit folk med villfarande hjarta, og dei kjenner ikkje vegarne mine.»

Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

11 So svor eg i min vreide: «Sanneleg, dei skal ikkje koma inn til mi kvila.»

Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.