Salmenes 88
1 Ein song, ein salme av Korahs born. Til songmeisteren; etter Mahalat leannot; ein song til lærdom av ezrahiten Heman. Herre, min Frelse-Gud! Dag og natt ropar eg framfyre deg.
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Lat mi bøn koma for di åsyn, bøyg ditt øyra til mitt klagerop!
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 Eg er rekna lik deim som fer ned i gravi, eg er som ein mann utan livskraft.
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Eg er forlaten millom dei daude, som dei ihelslegne som ligg i gravi, som du ikkje meir kjem i hug, då dei er avskorne frå di hand.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Du hev lagt meg i den djupe hola, i myrkrer, i ovdjup.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Din harm kvilar tungt på meg, og med alle dine bylgjor trengjer du meg. (Sela)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Du hev drive mine kjenningar langt burt frå meg, du hev gjort meg til ein styggedom for deim, eg er innestengd og kann ikkje koma ut.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Mitt auga hev vanmegtast av liding, eg hev kalla på deg kvar dag, Herre, eg hev rett ut mine hender til deg.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Gjer du vel under for dei daude? eller vil skuggar stand upp og lova deg? (Sela)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Tru dei i gravi fortel um di miskunn, og um di truskap i avgrunnen?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Vert dine under kjende i myrkret, og di rettferd i gløymelandet?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Men eg ropar til deg, Herre, og um morgonen kjem mi bøn imot deg.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Kvifor, Herre, støyter du burt mi sjæl? Kvifor løyner du ditt andlit for meg?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 Arm er eg og døyande frå ungdomen av, eg ber dine rædslor, eg lyt gjeva meg yver.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Logarne av din harm hev gjenge yver meg, dine skræmor hev gjort meg til inkjes.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Dei hev ringa seg um meg som vatn all dagen, dei hev i samlag kringsett meg.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Du hev drive langt burt frå meg ven og næste, mine kjenningar er myrkret.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
