Salmenes 81
1 Til songmeisteren, etter Gittit; av Asaf. Syng med fagnad for Gud, vår styrke! Ropa med gleda for Jakobs Gud!
За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
2 Set i med song, og lat trumma høyrast, den væne cither med harpa!
Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
3 Blås i lur ved nymåne, ved fullmåne på vår høgtidsdag!
Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
4 For det er ei lov for Israel, ein rett for Jakobs Gud.
Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
5 Han sette det til eit vitnemål i Josef då han drog ut gjenom Egyptarland. - Eit mål som eg ikkje kjende, høyrde eg:
Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
6 «Eg løyste hans oksl frå byrdi, hans hender vart frie frå berekorgi.
Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
7 I trengsla ropa du, og eg fria deg ut, eg svara deg, løynd i toresky, eg prøvde deg ved Meribavatni. (Sela)
В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
8 Høyr, mitt folk, so vil eg vitna for deg! Israel, gjev du vilde høyra på meg!
Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
9 Det skal ikkje finnast nokon annan gud hjå deg, og du skal ikkje tilbeda ein framand gud.
Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
10 Eg er Herren, din Gud, som førde deg upp frå Egyptarland, lat munnen vidt upp, at eg kann fylla honom!
Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
11 Men folket mitt høyrde ikkje på mi røyst, og Israel vilde ikkje lyda meg.
Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
12 So let eg deim fara med sitt harde hjarta, at dei kunde ganga i sine eigne råder.
Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
13 Gjev mitt folk vilde høyra på meg, gjev Israel vilde vandra på mine vegar!
Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
14 Snart skulde eg då bøygja deira fiendar, eg skulde venda mi hand imot deira motstandarar.
Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
15 Dei som hatar Herren, skulde høla honom, og deira tid skulde vara æveleg.
Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
16 Og eg skulde føda honom med den beste kveite, og frå berget skulde eg metta deg med honning.»
И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
