Salmenes 77

1 Til songmeisteren, for Jedutun; ein salme av Asaf. Eg ropar til Gud, og eg vil skrika; eg ropar til Gud, og han vil venda øyra til meg.

За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 Den Dagen eg er i naud, søkjer eg Herren, um natti retter eg ut handi, og ho vert ikkje trøytt, mi sjæl vil ikkje lata seg trøysta.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 Eg vil koma Gud i hug og sukka, eg vil tenkja etter, og mi ånd vanmegtast. (Sela)

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

4 Du held augo mine vakande, eg er uroleg og talar ikkje.

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 Eg tenkjer på fordoms dagar, på lengst framfarne år.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 Eg vil koma i hug min strengleik um natti, i mitt hjarta vil eg grunda, og mi ånd vil ransaka.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 Vil Herren æveleg støyta burt? vil han ikkje lenger visa nåde?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 Er det for all tid ute med hans miskunn? Hev hans lovnad vorte upp i inkje frå ætt til ætt?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 Hev Gud gløymt å vera nådig? Eller hev han i vreide stengt for sin godhug? (Sela)

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

10 Eg segjer: Dette er mi plåga, det er år frå høgre handi til den Høgste.

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 Eg vil forkynna Herrens gjerningar, for eg vil minnast dine under frå fordoms tid.

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 Og eg vil tenkja etter alt ditt verk, og på dine store gjerningar vil eg grunda.

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 Gud, i heilagdom er din veg, kven er ein gud, stor som Gud?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Du er den Gud som gjer under; du hev kunngjort din styrke millom folkeslagi.

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 Du hev løyst ditt folk ut med velde, borni åt Jakob og Josef. (Sela)

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

16 Vatni såg deg, Gud, vatni såg deg og bivra, ja, djupi skalv.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 Skyerne gav vatn, himmelen dunde, ja, dine piler flaug ikring.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 Di tora dunde i kvervelstormen, eldingar lyste upp jordriket, jordi skalv og riste.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 I havet gjekk din veg, og dine stigar gjenom store vatn, og dine fotspor vart ikkje kjende.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 Du førde ditt folk som ei hjord ved handi åt Moses og Aron.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.