< Salmenes 68 >
1 Til songmeisteren; av David; ein salme, ein song. Gud reiser seg, hans fiendar vert spreidde, og dei som hatar honom, flyr for hans åsyn.
За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, Нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
2 Liksom røyk driv burt, so driv du deim burt; liksom voks brånar for eld, so gjeng dei ugudlege til grunnar for Guds åsyn.
Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 Og dei rettferdige gled seg, dei fagnar seg for Guds åsyn, dei frygdar seg med gleda.
А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, да! нека тържествуват твърде много.
4 Syng for Gud, syng lov for hans namn! Bygg veg for han som fer fram i øydemarker, Jah er namnet hans, og fegnast for hans åsyn!
Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм на Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
5 Far for farlause og domar for enkjor er Gud i sin heilage bustad.
Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
6 Gud gjev dei einslege hus og heim, han fører fangar ut til lukka; berre dei motstridige bur i turrlende.
Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
7 Gud, då du drog ut framfyre folket ditt, då du skreid fram i øydemarki (Sela)
Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села)
8 då skalv jordi, ja, himmelen draup for Guds åsyn, Sinai der burte skalv for Guds, Israels Guds, åsyn.
Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при божието присъствие, Самата оная Синайска планина се разтресе При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9 Rikelegt regn let du falla, Gud, du styrkte arven din då han var utmødd.
Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепил.
10 Ditt folk sette seg ned i landet; Gud, du var god og reidde det til for armingen.
Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
11 Herren gjev sigersong; ein stor skare av kvinnor kjem med gledebod.
Господ издава дума за победа; Известителките за нея са голямо множество.
12 Kongar yver herar flyr, dei flyr, og ho som sit heime, deiler herfang.
Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
13 Når de ligg millom felæger, er det som sylvlagde duvevengjer, og vengfjører med grøn gullglima.
Щете ли да лежите всред кошарите, Когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й са жълто злато?
14 Når den Allmegtige spreider kongar der, er det som det snøar på Salmon.
Когато Всесилният разпръсне царе в тая земя, Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
15 Eit Guds fjell er Basans fjell, eit fjell med mange kollar er Basans fjell.
Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.
16 Kvifor ser de skakt, de fjell med mange kollar, til det fjellet der Gud tekkjest å bu? Herren skal og bu der for alltid.
Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в който Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава там до века,
17 Guds vogner er tvo gonger ti tusund, tusund på tusund, Herren er imillom deim, Sinai er i heilagdomen.
Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях във светилището, както бе в Синай.
18 Du for upp i det høge, førde fangar burt, tok gåvor millom menneskje, ogso av dei tråssuge, at du kunde bu der, Herre Gud.
Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш като Господ Иеова.
19 Lova vere Herren dag etter dag! Legg dei byrd på oss, er Gud vår frelsa. (Sela)
Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села)
20 Gud er for oss ein Gud til frelsa, og hjå Herren, Herren er det utvegar frå dauden.
Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
21 Ja, Gud krasar hovudet på sine fiendar, den hærde hovudkruna på honom som ferdast i si syndeskuld.
Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онези, които упорствува в престъпленията си.
22 Herren segjer: «Frå Basan tek eg deim att, eg vil taka deim att frå havsens djup,
Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна враговете Си от морските дълбини;
23 so foten din må trakka i blod, tunga åt hundarne dine få sin lut av fiendarne.»
За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.
24 Dei ser di sigersferd, Gud, sigersferdi der min Gud, min konge, fer inn i heilagdomen.
Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за светилището.
25 Fyre gjeng songarar, etterpå harpespelarar midt imillom møyar som slær på trummor.
Напред вървяха певците. Подир тях свирещите на инструменти Всред девици биещи тъпанчета
26 Lova Gud i samlingarne, lova Herren, de som er av Israels kjelda!
В събранията благославяйте Бога; Благославяйте Господа, вие които сте от Израилевия източник.
27 Der er Benjamin, den yngste, som er herre yver deim, hovdingarne av Juda - deira hop, hovdingarne av Sebulon, hovdingarne av Naftali.
Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, и Нефталимовите първенци.
28 Din Gud hev bode at du skal vera sterk; Gud, styrk det som du hev gjort for oss!
Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас
29 For ditt tempel skuld yver Jerusalem vil kongar føra gåvor til deg.
От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.
30 Skjell på dyret i sevet, på stuteflokken og folkekalvarne, so dei kastar seg ned for deg med sylvstykke! Han spreider folk som er huga på strid.
Смъмри зверовете в тръстиката. Много бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.
31 Velduge menner skal koma frå Egyptarland, Ætiopia skal skunda seg og retta henderne ut til Gud.
Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
32 De rike på jordi, syng for Gud, syng lov for Herren! (Sela)
Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села)
33 Han som fer fram i dei eldegamle himle-himlar! Sjå, han let si røyst høyra, ei veldug røyst.
Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
34 Gjev Gud magt! Yver Israel er hans høgd, og hans magt i dei høge skyer.
Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е защита над Израиля, И силата Му стига до облаците.
35 Skræmeleg er du, Gud, frå dine heilagdomar; Israels Gud, han gjev folket magt og styrke. Lova vere Gud!
Боже, от светилищата Си се явяваш страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете Си. Благословен да е Бог.