Salmenes 60
1 Til songmeisteren, etter «Vitnemålslilja»; ein miktam av David til å læra, då han stridde med syrarar frå Mesopotamia og syrarar frå Soba, og Joab kom att og slo tolv tusund edomitar i Saltdalen. Gud, du hev støytt oss burt, du hev rive oss sund, du hev vore vreid, kveik oss upp att!
За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
2 Du hev fenge landet til å skjelva og rivna; bøt du bresterne, for det stend ikkje stødt!
Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Du hev late ditt folk sjå harde ting, du hev skjenkt oss vin so me tumla.
Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
4 Men du hev gjeve deim som ottast deg eit merke til å hevja seg for sanning skuld. (Sela)
Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
5 At dei du elskar må verta frelste, so hjelp oss no med di høgre hand, og bønhøyr oss!
За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Gud hev tala i sin heilagdom: «Eg vil gleda meg, eg vil skifta ut Sikem, og Sukkotdalen vil eg mæla.
Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Meg høyrer Gilead til, og meg høyrer Manasse til, og Efraim er verja for mitt hovud, Juda er min førarstav.
Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
8 Moab er mitt vaskarfat, på Edom kastar eg skoen min; ropa høgt for meg, du Filistarland!»
Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Kven vil føra meg til den faste by? Kven leider meg til Edom?
Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
10 Hev ikkje du, Gud, støytt oss burt? og du, Gud, gjeng ikkje ut med våre herar?
Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Gjev oss hjelp imot fienden, for mannehjelp er fåfengd!
Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
12 Med Guds hjelp skal me gjera storverk, og han skal treda ned våre fiendar.
Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
