Salmenes 18
1 Til songmeisteren; av Herrens tenar David, som førde fram for Herren ordi i denne songen den dag då Herren hadde frelst honom frå alle hans fiendar og frå Saul. Og han sagde: Herre, eg hev deg hjarteleg kjær, min styrke!
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Herren er min berggrunn og mi festning og min frelsar; min Gud er mitt berg som eg flyr til, min skjold og mitt frelsehorn, mi borg.
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Eg kallar på Herren som er høglova, og vert frelst frå mine fiendar.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Daudsens reip var spente um meg, og bekkjer av vondskap skræmde meg.
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 I mi trengsla kalla eg på Herren, og eg ropa til min Gud; han høyrde frå sitt tempel mi røyst, og mitt rop kom for hans andlit, til hans øyro.
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Og jordi skok og riste seg, og grunnvollarne i fjelli skalv, og dei skok seg, for han var vreid.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Røyk steig upp or hans nase, og eld frå hans munn åt um seg; gloande kol loga frå honom.
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 Og han lægde himmelen og steig ned, og det var kolmyrker under hans føter.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Og han for fram på kerub, og flaug og sveiv på vengjerne åt vinden.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 Og han gjorde myrker til sitt åklæde rundt ikring seg, til sitt tjeld myrke vatn, tjukke skyer.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 Frå glansen for hans andlit for hans skyer fram, hagl og gloande kol.
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 Og Herren tora i himmelen, den Høgste let si røyst ljoda: hagl og gloande kol.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 Og han sende ut sine piler og spreidde deim ikring, og eldingar i mengd og fortulla deim.
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Då kom djupålarne i vatnom til synes, og grunnvollarne i jordi vart berrsynte ved ditt trugsmål, Herre, ved andepusten frå din nase.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Han rette ut handi frå det høge, han greip meg; han drog meg upp or store vatn.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 Han frelste meg frå min megtige fiende og frå mine hatarar, for dei var meg for sterke.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Dei for imot meg på min motgangs dag; men Herren vart min studnad.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 Han førde meg ut i vidt rom; han frelste meg, for han hadde hugnad i meg.
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Herren gjorde med meg etter mi rettferd, han lønte meg etter reinleiken i mine hender.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 For eg tok vare på Herrens vegar og fall ikkje i vondskap frå min Gud.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 For alle hans lover hadde eg for auga, hans bodord støytte eg ikkje frå meg.
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Og eg var ulastande for honom og tok meg i vare for mi synd.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Og Herren lønte meg etter mi rettferd, etter reinleiken i mine hender for hans augo.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Mot den godlyndte syner du deg godlyndt, mot ulastande mann syner du deg ulastande,
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 mot den reine syner du deg rein, mot den rangsnudde gjer du deg rang.
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 For du frelser arme folk og tvingar høge augo ned.
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 For du let mi lampa lysa klårt, Herren, min Gud, gjer mitt myrker bjart.
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 For ved deg renner eg mot herflokkar, og ved min Gud spring eg yver murar.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Gud, ulastande er hans veg; Herrens ord er skirt, han er ein skjold for alle deim som flyr til honom.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 For kven er Gud forutan Herren, og kven er eit berg utan vår Gud?
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Den Gud som gyrder meg med kraft og gjer min veg ulastande,
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 som gjev meg føter liksom hindarne og set meg upp på mine høgder,
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 som lærer upp mine hender til strid, so mine armar spenner koparbogen.
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Og du gav meg di frelsa til skjold, di høgre hand studde meg, og di småminking gjorde meg stor.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Du gjorde vidt rom åt mine stig under meg, og mine oklo vagga ikkje.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Eg forfylgde mine fiendar og nådde deim og vende ikkje um fyrr eg hev gjort av med deim.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Eg slo deim i knas, so dei vann ikkje reisa seg; dei fell under føter.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Og du gyrde meg med kraft til striden; du bøygde under meg deim som stod upp imot meg.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Du let mine fiendar snu ryggen til meg, og mine hatarar, deim rudde eg ut.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Dei ropa - men der var ingen frelsar - til Herren, men han svarar deim ikkje.
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Og eg smuldrar deim som dust for vinden; som søyla på gator slo eg deim ut.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Du frelste meg frå folke-ufred; du sette meg til hovud for heidningar; folk som eg ikkje kjende, tente meg.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 Ved gjetordet um meg lydde dei meg; framande folk smeikte for meg.
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Framande folk visna av og gjekk skjelvande ut or sine borger.
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Herren liver, og lova er han, mitt berg, og upphøgd er den Gud som meg frelser,
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 den Gud som gjev meg hemn og legg folkeslag under meg,
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 som frelser meg frå mine fiendar; ja - du lyfter meg høgt yver deim som stend imot meg, frå valdsmannen bergar du meg.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Difor vil eg prisa deg millom heidningarne, Herre, og lovsyngja ditt namn.
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 Han gjer frelsa stor for sin konge, og gjer miskunn mot den som er salva av honom, mot David og hans ætt til æveleg tid.
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
