Salmenes 144
1 Av David. Lova vere Herren, mitt berg, som lærde mine hender strid og mine fingrar ufred,
Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
2 mi miskunn og mi festning, mi borg og min bergar, min skjold og den eg flyr til, han som tvingar mitt folk under meg!
Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 Herre, kva er ein mann, at du kjenner honom, eit menneskjebarn, at du agtar på det?
Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 Mannen likjest ein pust, hans dagar er som ein kvervande skugge.
Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Herre, bøyg din himmel, og stig ned, rør du fjelli so dei ryk!
Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Lat ljonet lyna, og spreid deim, send dine piler, og skræm deim!
Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Rett henderne ned frå det høge, frels meg og fria meg ut frå dei store vatni, frå handi åt framande,
Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 dei som med munnen talar svik, og deira høgre hand er lygne-hand.
Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
9 Gud, ein ny song vil eg syngja deg, til tistrengs-harpa vil eg syngja deg lov,
Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
10 du som gjev kongar frelsa, som friar David, tenaren din, frå det vonde sverd.
Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Frels meg og fria meg ut frå handi åt framande, dei som med munnen talar svik, og deira høgre hand er lygne-hand!
Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 So våre søner kann vera i sin ungdom som høgvaksne vokstrar, våre døtter som hyrnestolpar, hogne som til eit slott,
Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 so våre bur kann vera fulle og gjeva av alle slag, so våre sauer kann auka seg i tusundtal, ja, ti tusundtal på våre marker,
Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 so våre kyr kann hava kalv, og der ikkje må vera brot og ikkje tap, og inkje klagerop på våre gator.
Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 Sælt er det folk som hev det soleis; sælt er det folk som hev Herren til Gud.
Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
