< Salmenes 120 >

1 Ein song til høgtidsferderne. Til Herren ropa eg i mi naud, og han svara meg.
Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.
2 Herre, frels mi sjæl frå ljugarlippa, frå den falske tunga!
В бедствието си извиках към Господа; И той ме послуша.
3 Kva skal han gjeva deg, og kva meir skal han gjeva deg, du falske tunga?
Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език
4 Kveste piler til ei kjempa og gløder av einebuska.
Изострените стрели на силен мъж, Са въглища от смрика.
5 Usæl eg, som framand er imillom Mesek, og bur ved Kedars tjeld!
Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!
6 Lenge nok hev sjæli mi butt hjå deim som hatar fred.
Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.
7 Eg er berre fred, men når eg talar, er dei ferdige til strid.
Аз съм за мир; но когато говоря, Те са за бой.

< Salmenes 120 >