Salmenes 109
1 Til songmeisteren; av David, ein salme. Min lovsongs Gud, teg ikkje!
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 For dei hev late upp sin ugudlege og falske munn imot meg, dei hev tala imot meg med ljugartunga.
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 Med hatfulle ord hev dei kringsett meg og ført strid imot meg utan årsak.
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 Til løn for min kjærleik stod dei imot meg, endå eg berre bed,
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 dei hev lagt vondt yver meg til løn for godt og hat til løn for min kjærleik.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Set ein ugudleg yver honom, og lat ein klagar standa ved hans høgre hand!
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 Når han vert dømd, lat honom ganga skuldig ut, og lat hans bøn verta til synd!
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Lat hans dagar verta få, lat ein annan få hans embætte!
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Lat hans born verta farlause og kona hans enkja!
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Lat hans born flakka ikring og beda seg, lat deim ganga som tiggarar frå sin øydelagde heim!
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Lat okerkallen leggja snara um all hans eigedom, og framande plundra hans avling!
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Lat ingen finnast som hyser miskunn imot honom, og ingen som ynkast yver hans farlause born!
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Lat hans etterkomarar ganga til grunnar og deira namn verta utstroke i næste ættled!
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Hans fedra skuld vere i minne hjå Herren, og syndi åt mor hans verte ikkje utstroki!
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Dei vere alltid for Herrens åsyn, og han rydje deira minne ut av jordi,
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 av di han ikkje kom i hug å gjera miskunn, men forfylgde ein arm og fatig mann, og ein hjarteskræmd og vilde drepa honom.
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 Han elska forbanning, og denne kom yver honom, han lika ikkje velsigning, og denne kom langt burt frå honom.
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Han klædde seg i forbanning som sitt klædeplagg, og ho trengde som vatn inn i hans liv, og som olje i hans bein.
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Lat henne verta honom til ei kåpa som han sveiper seg i, og til eit belte som han alltid bind um seg!
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Dette vere løni frå Herren åt mine motstandarar, og åt deim som talar vondt imot mi sjæl!
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 Og du, Herre, Herre, gjer vel imot meg for ditt namn skuld, etter som di miskunn er god, so berga meg!
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 For arm og fatig er eg, og mitt hjarta er gjenomstunge i meg.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Som ein skugge når han lengjest, kverv eg burt, eg vert jaga burt som ein grashopp.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 Mine kne er ustøde av fasta, og holdet mitt misser feita.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 Og eg hev vorte til spott for deim; når dei ser meg, rister dei på hovudet.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Hjelp meg, Herre min Gud, frels meg etter di miskunn!
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 so dei må kjenna, at dette er di hand, at du, Herre, hev gjort det.
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Dei forbannar, men du velsignar, dei stend upp, men vert skjemde, og din tenar gled seg.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Mine motstandarar skal klæda seg i skjemsla og sveipa seg i si skam som i ei kåpa.
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 Eg vil takka Herren storleg med min munn, og midt imillom mange vil eg lova honom.
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 For han stend på høgre sida åt den fatige til å frelsa honom frå deim som dømer hans sjæl.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
