< Salmenes 107 >

1 Prisa Herren, for han er god, for æveleg varer hans miskunn!
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 So segjer Herrens utløyste, som han hev løyst ut or naudi,
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 som han hev sanka i hop frå landi, frå aust og frå vest, frå nord og frå havet.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 Dei for vilt i øydemarki, i vegløysa, dei fann ingen by til å bu i.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Hungrige og tyrste var dei, deira sjæl vanmegtast i deim.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Då ropa dei til Herren i si naud, or deira trengslor fria han deim ut,
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 og han førde deim på rett veg, so dei gjekk til ein by dei kunde bu i.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Dei skal prisa Herren for hans miskunn og for hans under mot menneskjeborni,
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 for han metta den tyrste sjæl, og den hungrige sjæl fyllte han med godt.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Dei sat i myrker og daudeskugge, bundne i stakarsdom og jarn,
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 av di dei hadde tråssa mot Guds ord og vanvyrdt råderne frå den Høgste.
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 Og han bøygde deira hjarto med liding, dei snåva, og der var ingen hjelpar.
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Då ropa dei til Herren i si naud, frå deira trengslor frelste han deim.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Han førde deim ut or myrker og daudeskugge, og deira band reiv han sund.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 Dei skal prisa Herren for hans miskunn og for hans under mot menneskjeborni;
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 for han krasa koparportar og hogg sund jarnbommar.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Dårar var dei for sin brotsveg, og for sine misgjerningar vart dei plåga.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Deira sjæl vart leid av all mat, og dei kom nær til daudens portar.
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Då ropa dei til Herren i si naud; frå deira trengslor frelste han deim.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 Han sende sitt ord og lækte deim og berga deim frå deira graver.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Dei skal prisa Herren for hans miskunn og for hans under mot menneskjeborni
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 og ofra takkoffer og fortelja um hans verk med fagnad.
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Dei som for ut på havet med skip, og som dreiv handel på dei store vatni,
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 dei såg Herrens gjerningar og hans underverk på djupet.
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Han tala og let det koma ein stormvind, og denne reiste havsens bylgjor.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 Dei for upp imot himmelen, dei for ned i djupi, deira sjæl miste modet i ulukka.
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 Dei raga og tumla som drukne, og all deira visdom vart til inkjes.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Då ropa dei til Herren i si naud, or deira trengslor førde han deim ut.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Han let storm verta til stilla, og bylgjorne kringum deim tagna.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Og dei vart glade då dei lagde seg, og han førde deim til den hamni dei ynskte.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Dei skal prisa Herren for hans miskunn og for hans under mot menneskjeborni
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 og høglova honom i folkesamling og lovsyngja honom der dei gamle sit saman.
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Han gjorde elvar til ei øydemark og vatskjeldor til eit turrlende,
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 fruktsamt land til ei saltheid, for deira vondskap skuld, som budde der.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Han gjorde øydemark til innsjø og turrlende til vatskjeldor.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 Og han let hungrige bu der, og dei bygde ein by til å bu i.
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 Og dei sådde åkrar og planta vinhagar, og dei fekk grøda til å hausta.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Og han velsigna deim, og dei auka mykje, og av fe gav han deim ikkje lite.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 So minka dei att og vart nedbøygde av trykk og trengsla og sorg.
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Han som renner ut vanvyrdnad yver hovdingar og let deim villast i veglaus øydemark,
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 han lyfte upp den fatige or vesaldomen og auka ætterne som ei hjord.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Dei ærlege ser det og gled seg, og all vondskap let att sin munn.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Den som er vis, han gjeve gaum etter dette, og dei må merke Herrens nådegjerningar.
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.

< Salmenes 107 >