Salomos Ordsprog 1
1 Ordtøke av Salomo, son til David, konge yver Israel.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Av deim kann ein læra visdom og age og skyna vituge ord.
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Og få age so ein vert klok, rettferd og rett og rettvisa.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Dei kann gjeva dei urøynde klokskap, ungdomen kunnskap og ettertanke -
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 so den vise kann høyra og auka sin lærdom og den vituge verta rådklok.
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Dei gjev skyn på ordtak og myrke ord, ord frå dei vise og gåtorne deira.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Otte for Herren er upphav til kunnskap, uvitingar vanvyrder visdom og age.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Høyr etter, son min, når far din deg agar, og kasta’kje frå deg det mor di deg lærer!
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 For det er ein yndeleg krans for ditt hovud, og kjedor kring halsen din.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Son min, når syndarar lokkar deg, samtykk ikkje!
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Um dei segjer: «Kom med oss! Me vil lura etter blod, setja fella for den skuldlause utan grunn;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Me vinna oss alle slag skattar, og fyller husi våre med rov;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 du skal få lutskifte saman med oss, alle skal me ha same pungen.» -
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Son min, gakk ikkje då på vegen med deim, haldt foten din burte frå deira stig!
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For føterne deira spring til vondt og er snøgge til å renna ut blod.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Men fåfengt breier dei netet for augo på alle fuglar.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Dei lurer på sitt eige blod og set eit garn for sitt eige liv.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 So gjeng det kvar som riv til seg med ran, det drep sin eigen herre.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Vismøyi ropar på gata og lyfter si røyst på torgi.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 På gatehyrna preikar ho midt i ståket, i porthallar og kring i byen ho talar:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 «Kor lenge vil de fåkunnige elska fåkunna, og kor lenge vil spottarar ha hug til spott, og dårar hata kunnskap?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Snu dykk hit når eg refser! So skal åndi mi fløyma for dykk, og eg skal kunngjera dykk mine ord.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Eg ropa og de vilde ikkje høyra, og ingen agta på at eg rette ut handi,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 De brydde dykk ei um all mi råd, og ansa ikkje mitt refsings ord,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 So skal eg då læ når de ulukka fær, eg skal spotta når det som de ræddast kjem,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 når det de ræddast kjem som eit uver, og uferdi dykkar fer hit som ein storm, når trengsla og naud kjem på dykk.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Då vil eg ikkje svara når de ropar på meg, dei skal naudleita etter meg, men ikkje finna meg.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Av di dei hata kunnskap og forsmådde otte for Herren,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 ikkje lydde på mi råd, vanyrde all mi påminning,
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 skal dei eta frukt av si åtferd og verta mette av sine råder.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For einvisa drep dei einfaldne, og tryggleiken dårarne tyner.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Men den bur trygt, som høyrer på meg, verna um ulukke-rædsla.»
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
