Salomos Ordsprog 24
1 Misunn ikkje vonde menneskje, og hav ikkje hug til å vera med deim.
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 For hjarta deira tenkjer på vald, og um ulukka talar lipporne deira.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Med visdom byggjer ein hus, og med vit grunngfester ein det,
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 og med kunnskap fær ein romi fulle av alle slag dyre og gilde ting.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Ein vis mann er sterk, og ein kunnig er veldug i kraft.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Klok styring skal du bruka når du fører krig, hev du mange rådvise menn gjeng det godt.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Visdom heng for høgt for fåmingen, i porten let han ikkje upp sin munn.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Den som tenkjer på å gjere vondt, honom kallar me ein fuling.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Synd er dårskaps råd, og spottaren er ei gruv for folk.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Misser du modet når trengsla kjem, då er di kraft for trong.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Berga deim som dei fører til dauden, og dei som vinglar til rettarstaden, haldt deim att!
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Um du segjer: «Me visste det ikkje, ser du, » tru ikkje han som veg hjarto, skynar det, og han som agtar på sjæli di, veit det, og han løner mannen etter hans gjerning?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Et honning, son min, for den er god, og sjølvrunnen honning er søt for din gom.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Lær sameleis visdom for sjæli di! Finn du honom, so hev du ei framtid, og di von skal ikkje verta til inkjes.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Lur ikkje, du gudlause, på rettferdig manns bustad, legg ikkje heimen hans i øyde!
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 For sju gonger dett den rettferdige og stend upp att, men dei gudlause stuper når ulukka kjem.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Når din fiend’ fell, so gled deg ikkje, og når han stupar, fegnast ei ditt hjarta!
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Elles vil Herren sjå det og mislika det og venda frå honom vreiden sin.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Harmast ei yver illgjerdsmenner, misunn ikkje dei gudlause!
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 For den vonde hev ingi framtid; lampa åt gudlause sloknar.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Ottast Herren, son min, og kongen! Gakk ikkje i lag med upprørsmenner!
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 For brått kjem ulukka yver deim, og kven veit når åri deira fær ein usæl ende?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 Desse ordi er og av vismenner. Det er ikkje godt når ein gjer mannemun i domen.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Den som segjer til den skuldige: «Du er uskuldig.» Honom vil folkeslag banna og folk forbanna;
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 men deim som refsar han, gjeng det vel, og velsigning av godt kjem yver deim.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Ein kyss på lipporne er det når einkvan gjev det rette svaret.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Fullfør yrket ditt ute, og gjer det ferdigt for deg på marki! Sidan kann du byggja deg hus
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 ver ikkje vitne mot næsten din utan grunn, for du vil vel’kje svika med lipporne dine?
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Seg ikkje: «Som han hev gjort med meg, so vil eg gjera med han. Eg vil løna mannen etter hans gjerning.»
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Eg gjekk framum ein lat manns mark, og vinhagen til eit vitlaust menneskje,
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 og sjå, han var vaksen full av tistlar, grunnen var yvergrodd med netlor, og steingarden kringom var riven ned.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Og eg skygnde på det og agta på det, eg såg det, og denne lærdomen tok eg:
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 «Endå litt soving, endå litt blunding, endå litt kvild med henderne i kross!
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 So kjem armodi di som ein farande fant, og naudi som skjoldvæpna mann.»
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
