Salomos Ordsprog 20
1 Vinen er ein spottar, rusdrykken ein ståkar, ingen som tumlar av honom, er vis.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Den rædsla kongen vekkjer, er som løveburing, den som fær hans vreide på seg, set livet sitt på spel.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Mannsens æra er å halda seg frå trætta, men kvar uviting glefser til.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Letingen pløgjer ikkje um hausten, i skurdonni leitar han fåfengt etter grøda.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Råd i mannsens hjarta er som vatn i djupet, men ein skynsam mann kann draga det upp.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Mest kvar mann råkar ein som elskar honom, men kven finn ein som er å lita på?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Den som ferdast ulastande og er rettferdig, sæle er borni hans etter honom.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Ein konge som sit på domarstol, skil ut alt vondt med augo sine.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Kven kann segja: «Eg hev halda hjarta reint og er fri frå syndi mi?»
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Tvo slag vegt og tvo slag mål er båe tvo ein styggedom for Herren.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Alt guten syner i si gjerd um ferdi hans vert rein og rett.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Øyra som høyrer og auga som ser - Herren hev skapt deim båe tvo.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Elska ikkje svevn, for då vert du fatig, haldt augo uppe, so fær du brød til mette.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 «Klent, klent!» segjer kjøparen, men når han gjeng burt, so rosar han seg.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Vel finst det gull og mange perlor, men dyraste gogni er lippor med kunnskap.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Tak klædi hans! for han hev borga for ein annan, og panta honom for framande!
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Søtt er for mannen det brød han hev fenge med fals, men sidan vert munnen hans full av småstein.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Råder vert stødige med rådleggjing, få då klok styring når du fører krig!
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Den som fer med drøs, ber løynråd ut, og gapen skal du ikkje hava noko med.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Den som bannar far og mor, hans lampa skal slokna i kolmyrkret.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Ein arv som ein i fyrstundes er for fus på, vert på slutten utan velsigning.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Seg ikkje: «Eg vil løna med vondt!» Venta på Herren, han vil hjelpa deg.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Tvo slag vegt er ein styggedom for Herren, og den falske skålvegt er ikkje god.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Frå Herren kjem mannsens stig, og kor kann eit menneskje skyna sin veg?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Fårlegt er det for eit menneskje å vigsla eitkvart tankelaust, og fyrst granska lovnaden etterpå.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Ein vis konge skil ut dei gudlause og let hjulet ganga yver deim.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Menneskjens ånd er Herrens lampa, og ho ransakar alle rom i hjarta.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Kjærleik og truskap er vakt um kongen, og han styd sin kongsstol på kjærleik.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Ei æra for ungdomar er deira kraft, og ein prydnad for dei gamle er grått hår.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Svidande sår reinser burt det vonde, ja, slag reinsar hjartans inste rom.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
