Salomos Ordsprog 15
1 Mildt svar døyver harm, men eit kvast ord vekkjer vreide.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Tunga åt vismenner gjev god kunnskap, men narreskap gøyser or munnen på dårar.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Allstad hev Herren augo sine, dei ser etter vonde og gode.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Linnmælt tunga er livsens tre, men range tunga gjev hjartesår.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Ein uviting vanvyrder far sin’s age, men den som agtar på refsing, vert klok.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Rettferdig manns hus eig stor rikdom, men d’er ugreida med ugudleg manns inntekt.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Vismanns-lippor strår ut kunnskap, men so er ei med dårehjarta.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Gudløysings offer er ei gruv for Herren, men bøn frå ærlege han likar godt.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Gudløysings veg er ei gruv for Herren, men han elskar den som renner etter rettferd.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Hard refsing fær den som gjeng ut av vegen, den som hatar age, skal døy.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 Spottaren likar ikkje at ein lastar honom, til vismenner gjeng han ikkje.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Gladværugt hjarta gjer andlitet ljost, men modet vert brote i hjartesorg.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Vitug manns hjarta søkjer kunnskap, men dåremunn fer berre med narreskap.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Alle ein armings dagar er vonde, men den glade i hjarta hev gjestebod alltid.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Betre er lite med otte for Herren enn eigedom stor med uro attåt.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Betre ei nista av kål med kjærleik til enn gjødde uksen med hat attåt.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Brålyndt mann valdar trætta, men den toluge stiller kiv.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Vegen for letingen er som eit klungergjerde, men stigen er brøytt for dei ærlege.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Ein vis son gjer far sin gleda, men eit dårlegt menneskje vanvyrder mor si.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Dårskap er gleda for vitlaus mann, men ein vitug mann gjeng beint fram.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Råder vert til inkjes utan rådleggjing, men med mange rådgjevarar kjem dei i stand.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Mannen gled seg når munnen kann svara, og eit ord i rette tid, kor godt det er!
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
24 Den vituge gjeng livsens veg uppetter, for han vil sleppa burt frå helheimen der nede. (Sheol h7585)
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 Herren riv huset ned for dei ovmodige, men for enkja let han merkesteinen standa.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Vonde tankar er ei gruv for Herren, men milde ord er reine.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Den vinnekjære fær sitt hus i ulag, men den som hatar mutor, han skal liva.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Rettferdig tenkjer i sitt hjarta korleis han skal svara, men gudlause let vondskap gøysa ut or munnen.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Langt er Herren burte frå dei gudlause, men bøni frå rettferdige han høyrer.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Ljos i augo hjarta gled, tidend god gjev merg i beini.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Det øyra som høyrer på rettleiding til livet, held seg gjerne med vismenn i lag.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Den som vandar age, vanvyrder si sjæl, den som høyrer på rettleiding, vinn seg vit.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Otte for Herren er age til visdom, og fyre æra gjeng andmykt.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
