Salomos Ordsprog 14
1 Kvinnevisdom byggjer huset sitt, men dårskap riv det ned med henderne.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Den som ottast Herren, fer ærleg fram, men krokvegar gjeng den som vanvyrder honom.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 I narrens munn er ovmods ris, men dei vise hev lipporne sine til vern.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Utan uksar er krubba tom, men når stuten er sterk, vert innkoma stor.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Ikkje lyg eit ærlegt vitne, men det falske vitne andar lygn.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Spottaren søkjer visdom, men fåfengt, men lett finn den skynsame kunnskap.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Gakk burt frå ein dåre, ei fekk du der merka lippor med kunnskap.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Klok manns visdom er: han skynar vegen sin, men dåre-narreskapen er: dei svik seg sjølv.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Dårar fær spott av sitt eige skuldoffer, men millom ærlege folk er godhug.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Hjarta kjenner si eigi sorg, og gleda legg ingen framand seg uppi.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Gudlause folk fær sitt hus lagt i øyde, men ærlege folk ser tjeldet sitt bløma.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Mang ein veg tykkjer folk er rett, men enden på honom er vegar til dauden.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Jamvel midt i låtten kjenner hjarta vondt, og enden på gleda er sorg.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Av åtferdi si skal den fråfalne mettast, og ein god mann held seg burte frå han.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Den einfalde trur kvart ordet, men den kloke agtar på sine stig.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Den vise ottast og held seg frå vondt, men dåren er brålyndt og trygg.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Bråsinna mann gjer narreverk, og meinsløg mann vert hata.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Einfalde erver dårskap, men dei kloke fær kunnskap til krans.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Vonde skal bøygja seg for dei gode, og gudlause ved portarne til den rettferdige.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Ein fatig vert hata av venen sin jamvel, men ein rik vert elska av mange.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Vanvyrder du næsten din, syndar du, men sæl den som ynkast yver armingar.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Skal ikkje dei fara vilt som finn på vondt, og miskunn og truskap timast deim som finn på godt?
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Alt stræv fører vinning med seg, men tome ord gjev berre tap.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Rikdomen er for dei vise ei krans, men narreskapen hjå dårar er narreskap.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Eit sanningsvitne bergar liv, men den som andar lygn, er full av svik.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Den som ottast Herren, hev ei borg so fast, og for hans born det finnast skal ei livd.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Otte for Herren er livsens kjelda, so ein slepp undan daudesnaror.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Mykje folk er konungs prydnad, men folkemink er hovdings fall.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Langmodig mann hev mykje vit, men bråhuga mann syner narreskap.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Spaklyndt hjarta er likamens liv, men ilska er ròt i beini.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Trykkjer du armingen, spottar du skaparen hans, men du ærar skaparen når du er mild mot fatigmann.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 I ulukka si lyt den gudlause stupa, men den rettferdige hev trygd når han skal døy.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 I hjarta på den vituge held visdomen seg still, men hjå dårar ter han seg fram.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Rettferd upphøgjer eit folk, men syndi er skam for folki.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Kongen likar godt den kloke tenar, men harmast på den som skjemmer seg ut.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
