Jobs 8
1 Då tok Bildad frå Suah til ords og sagde:
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 «Kor lenge vil du tala so og lata ordi storma fram?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Kann Gud vel rengja det som rett er? Kann Allvalds-Gud vel rengja rettferd?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Hev dine søner synda mot han, gav han deim deira synd i vald.
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 Um du søkja til din Gud, og beda Allvalds-Gud um nåde,
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 er du då rein og utan svik, då vil han vakna upp for deg og reisa nytt ditt rettferdshus,
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 Um og di fortid vesall var, so mykje større vert di framtid.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 Ja, spør deg for hjå farne ætter, agt på kva federne fann ut.
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 - Me inkje veit, er frå i går; vårt liv ein skugge er på jordi -
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 dei skal deg læra, gjeva svar med ord ifrå sitt hjartedjup:
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 «Veks sevet vel på turre land? Trivst storren der som vatnet vantar?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Enn stend det grønt, vert ikkje skore, då visnar det fyrr anna gras.»
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 So gjeng det deim som gløymer Gud; og voni glepp for gudlaus mann.
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Hans tillit sunderskori vert, hans tiltru vert til kongurvev;
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 Det hus han styd seg til, det dett; det som han triv til, stend’kje fast.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Han saftfull veks, med soli skin; hans greiner yver hagen heng,
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 og roti kring steinrøysar smett, og smyg seg inn imillom steinar.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 Men vert han riven frå sin stad, so hugsar staden han ei meir.
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Sjå det er gleda på hans veg; or moldi skyt ein annan fram.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Men Gud vanvyrder ei den reine; dei vonde tek han ei i handi.
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 Han enn din munn med lått skal fylla og lipporne med gledesong;
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 men skammi klæda skal din fiend’; gudløysetjeld finst ikkje meir.»
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
