Jobs 6
1 Då tok Job til ords og svara:
А Иов в отговор рече:
2 «Um dei mitt mismod vega vilde og få ulukka mi på vegti,
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 det tyngjer meir enn havsens sand; difor var ordi mine ville.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For Allvalds pilar sit i meg, mi ånd lyt suga deira gift; Guds rædslor reiser seg til åtak.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Skrik asnet vel i grøne eng? Og rautar uksen ved sitt for?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Kven et det smerne utan salt? Kven finn vel smak i eggjekvite?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Det byd meg mot å røra slikt, det er som min utskjemde mat.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Å, fekk eg uppfyllt bøni mi! Gav Gud meg det eg vonar på!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Ja, vild’ han berre knusa meg, med hand si min livstråd slita!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Då hadde endå eg mi trøyst; trass pina skulde glad eg hoppa! - Den Heilage sitt ord eg held på.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Kva er mi kraft, at eg skuld’ vona? Mi framtid, at eg skulde tola?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Er krafti mi som steinen sterk? Er kanskje kroppen min av kopar?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Mi hjelp hev heilt forlate meg; all kvart stydjepunkt er frå meg teke.
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Ein rådlaus treng av venen kjærleik, um enn han ottast Allvald ei.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Som bekken brørne mine sveik, lik bekkjefar som turkar ut.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Fyrst gruggast dei av bråna is, og snø som blandar seg uti,
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 men minkar so i sumarsoli, og kverv til slutt burt i sumarhiten.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Vegfarande vik av til deim, men kjem til øydemark og døyr.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Kjøpmenn frå Tema skoda dit, flokkar frå Saba vonar trygt;
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 men svikne vert dei i si von; dei narra vert når dei kjem fram.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 So hev de vorte reint til inkjes, de rædsla såg, og rædde vart!
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Hev eg då bede dykk um noko? Bad eg dykk løysa meg med gods?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 og frelsa meg frå fiendvald og kjøpa meg frå røvarar?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Gjev meg eit svar, so skal eg tegja; seg meg kva eg hev synda med!
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Eit rettvis ord er lækjebot; men last frå dykk er inkje verdt.
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Du lastar meg for ordi mine; men vonlaus mann so mangt kann segja.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 De kastar lut um farlaust barn, og handel driv um dykkar ven.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Vilde de berre sjå på meg! Trur de eg lyg dykk upp i augo?
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Vend um, lat ikkje urett skje! Vend um, enn hev eg rett i dette.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Finst det vel fals på tunga mi? Kann ei min gom ulukka smaka?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
