Jobs 39
1 Steingeiti, veit du når ho kidar? Vaktar du riderne åt hindi?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Tel måna’rne dei gjeng med unge, og kjenner du deira fødetid?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Dei bøygjer seg, fø’r sine ungar, so er det slutt med deira rider.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 På marki kidi veks seg store, spring burt og kjem’kje att til deim.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Kven let villasnet renna fritt, tok bandet av det skjerre dyr,
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 som eg gav øydemark til heim, den salte steppa til ein bustad?
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Det lær åt byen med sitt ståk, slepp høyra skjenn frå drivaren.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Det finn seg beite millom fjell, og leitar upp kvart grøne strå.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Skal tru villuksen vil deg tena, og natta yver ved di krubba?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Kann du til fori honom tøyma, horvar han dalar etter deg?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Lit du på honom for hans styrke? Og yverlet du han ditt arbeid?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Trur du han til å føra grøda heim og draga henne inn i løda?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Struss-hoa flaksar kåt med vengen, men viser fjør og veng morskjærleik?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Nei, ho legg sine egg på jordi, og let so sanden verma deim;
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 ho gløymer at ein fot kann treda og villdyr trakka deim i kras.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Hardt fer ho åt med sine ungar, som var dei ikkje hennar eigne; for fåfengt stræv ho ikkje ræddast.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 For Gud let henne gløyma visdom, han ei tiletla henne vit.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Men når ho baskar seg i veg, ho lær åt både hest og mann.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Skal tru um du gjev hesten kraft og klæder halsen hans med mån?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Let du han som grashoppen springa alt med han frøser skræmeleg.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Glad i si kraft han marki skrapar og fer so fram mot væpna flokk.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Han urædd er og lær åt rædsla, for sverdet ei han vender um,
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 det skranglar pilhus yver honom, det blenkjer spjot til styng og skot.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Med ståk og bråk han slukar jordi, ustyrleg når stridsluren gjeng.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Han kneggjar: «Hui!» når luren læt, han verar striden langan leid, med skrik frå hovdingar og herrop!
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Flyg hauken upp ved ditt forstand og spilar vengjerne mot sud?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Stig ørnen høgt av di du byd, og byggjer reiret sitt i høgdi?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Han bur på berg og held seg der, på kvasse tind og høge nut.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Derfrå han spæjar etter mat, hans augo yver viddi skodar.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Hans ungar gløypar i seg blod; der det finst lik, der er han og.»
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
