Jobs 23

1 Då svara Job og sagde:

А Иов в отговор рече:

2 «Endå gjeld klaga mi for tråss, tungt legg eg handi på min sukk.

И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

3 Berre eg kunde finna honom og koma til hans bustad fram!

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

4 Då la eg fram for han mi sak og fyllte munnen min med prov.

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

5 Då høyrde eg kva svar han gav, og merka det han sa til meg.

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6 Vilde med magt han mot meg standa? Nei, lyda på meg vilde han.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

7 Ein skuldfri stod då for han fram; for alltid slapp eg domar min.

Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

8 Gjeng eg i aust, han er’kje der; mot vest, eg vert han ikkje var;

Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

9 i nord han verkar, ei eg ser han, han snur mot sud, eg ser han ikkje.

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 For all den veg eg fer han kjenner; prøvde han meg, eg var som gull.

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 Min fot hev fylgt i faret hans; hans veg eg gjeng ubrigdeleg,

Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 veik ei frå det hans lippa baud, meir enn mi lov eg lydde hans.

От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 Men ein er han, kven hindrar honom? Det han hev hug til, gjer han og.

Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 Han um min lagnad avgjerd tek, og hev med meg so mangt i emning.

Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 Eg difor ræddast for hans åsyn, når eg det minnest, skjelv eg for han.

Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

16 Ja, Gud hev brote ned mitt mod, og Allvald hev gjort meg fælen,

Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 ei er det myrkret som meg tyner, og ei mi eigi myrke åsyn.

Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.