Jobs 20
1 Då tok Sofar frå Na’ama til ords og sagde:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 «Difor gjev mine tankar svar, og difor stormar det i meg.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Ei skamleg skrapa fær eg høyra, men kloke svar mi ånd gjev meg.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Veit du’kje at frå ævords tid, frå mannen fyrst på jord vart sett,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 ugudlege hev stokkut jubel, vanheilage stuttvarug gleda?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Når modet hans til himmels stig, når hovudet mot sky han lyfter,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 han evig gjeng til grunns som skarnet; «Kvar er han?» spør dei, honom såg.
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Lik draumen glid han burt og kverv, vert jaga som ei nattesyn.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Han burte er for alle augo, hans stad veit ikkje til han meir.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Hans born lyt hjelpa fatigfolk; hans hender gjev hans gods attende.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Hans bein var full’ av ungdomskraft; men den i moldi ligg med honom.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Er i hans munn det vonde søtt, vil han det under tunga gøyma,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 sparer han det og slepper ikkje, held han det under gomen fast,
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 so vert i kroppen maten hans til orme-eiter i hans buk.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Det gods han gløypte, spyr han ut; Gud driv det ut or magen hans.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Han orme-eiter i seg saug, og ødle-tunga honom drep.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Han fær visst ikkje skoda bekkjer, ei heller flaum av mjølk og honning.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Han rikdom vinn, men nyt han ikkje; han samlar gods, men vert’kje glad.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Han krasa småfolk, let deim liggja, han rana hus som han ei byggjer.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Han kjende ikkje ro inni seg, men med sin skatt han slepp’kje undan.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Hans hækna sparer ingen ting; og difor kverv hans lukka burt.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 I all si ovnøgd lid han naud; kvar armings-hand kjem yver honom.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Og til å fylla buken hans han sender vreiden yver honom, let maten sin på honom regna.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 Og um han frå jarnvåpen flyr, han såra vert frå koparbogen;
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 ut gjenom ryggen pili kjem, den blanke odd ut or hans gall, og dauderædslor fell på honom.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Alt myrker gøymt er åt hans skattar, ja, ukveikt eld et honom upp, og øyder all hans eigedom.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Himmelen ter hans brotsverk fram, og jordi reiser seg imot han.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Hans heime-forråd fer sin veg, renn burt på vreidedagen hans.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Slikt etlar Gud til gudlaus mann; det lovar Gud til arv åt honom.»
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
