Jobs 19
1 Då svara Job og sagde:
Тогава Иов в отговор рече:
2 «Kor lenge vil mi sjel de harma og krasa meg med dykkar ord?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Ti gonger hev de no meg spotta; de skjemmest ei å krenkja meg.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Hev eg i røyndi mistak gjort, dei mistak er mi eigi sak.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Vil de dykk briska imot meg, som um eg lid mi skam med rette?
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Hugs på at Gud hev bøygt meg ned og spana kringum meg sitt garn.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Eg ropar: «Vald!» - men eg fær’kje svar; eg ropar: «Hjelp!» men fær’kje rett.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Han stengjer vegen for min fot, og myrker legg han på min stig.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Min heidersklædnad drog han av; han frå mitt hovud kransen tok.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Mi vern han braut, so eg gjekk under, mi von sleit han lik treet upp.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Hans vreide logar meg imot, og for ein fiend’ held han meg.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Hans skarar stemner fram mot meg; dei brøyter seg ein veg mot meg og lægrar seg kring tjeldet mitt.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Han dreiv ifrå meg mine frendar, og kjenningar vart framande.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Skyldfolki held seg burte frå meg, husvenerne hev gløymt meg burt.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 For hjon og tenar er eg framand; dei held meg for ein ukjend mann.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Ei svarar drengen på mitt rop. Eg må med munnen tigga honom;
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 min ande byd imot for kona, eg tevjar ilt for mine sambrør.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Jamvel smågutar spottar meg, når eg stend upp, dei talar mot meg.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Dei styggjest for meg mine vener, og dei eg elska, snur seg mot meg.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Min kropp er berre skin og bein, snaudt hev eg endå tannkjøt att.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Hav medynk, medynk, mine vener! Gud hev meg råka med si hand.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Kvifor skal de som Gud meg jaga, og vert ei mette av mitt kjøt?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Å, gjev at mine ord vart skrivne, og i ei bok vart rita inn,
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 ja, vart med jarnmeitel og bly for ævleg tid i berget hogne!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Eg veit at min utløysar liver, til sist han yver moldi kjem.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Og når mi hud er øydelagd, ut frå mitt kjøt då ser eg Gud,
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 eg honom ser som venen min, mitt auga ser det, ingen framand! Å, nyro lengtar i mitt liv!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 De segjer: «Me vil jaga honom!» - som um orsaki låg hjå meg!
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Men de lyt agta dykk for sverdet; for vreide vert ved sverdet straffa. Og de skal vita: domen kjem.»
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
