Jobs 16
1 Då svara Job og sagde:
Тогава Иов в отговор рече:
2 «Eg hev høyrt nok av dette slag; d’er brysam trøyst de alle gjev.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Vert det’kje slutt på tome ord? Kva er det som til svar deg driv?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Eg skulde tala liksom de, i fall de var i staden min; eg sette ord i hop mot dykk, eg riste hovudet mot dykk;
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 eg skulde trøysta dykk med munnen og lindra dykk med lippemedynk.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Men tale lindrar ei min verk, og ikkje kverv han um eg tegjer.
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Men no hev han meg trøytta ut, du hev øydt ut min heile huslyd.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Du klemde meg, til vitne vart det, mi liding reiste seg imot meg og vitna mot meg beint i syni.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Hans vreide reiv og elte meg; han gnistra tennerne imot meg; fiendar kveste augo på meg
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 og opna munnen sin imot meg og slo mi kinn med skjemdarslag og stima saman imot meg.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Til farkar Gud meg yverlet og kastar meg i brotsmenns vald.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Midt i min fred han skræmde meg, treiv meg i nakken, krasa meg, til skiva sette han meg upp.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Hans pilar svirrar kringum meg; bønlaust han kløyver mine nyro, mitt gall han tømer ut på jordi.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Han bryt meg sund med brot på brot og stormar mot meg som ei kjempa.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Sekk hev eg sytt um hudi mi og stukke hornet mitt i moldi.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Raudt er mitt andlit utav gråt, og myrkret tyngjer augneloki,
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 endå mi hand er rein for vald, og bøni mi er fri for svik.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Løyn ikkje blodet mitt, du jord! Legg ikkje klaga mi til kvile!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Alt no mitt vitne er i himmeln, min målsmann i det høge bur.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Når mine vener spottar meg; til Gud eg tårut auga vender.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Han døme millom Gud og mann og millom mannen og hans ven.
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Og ikkje mange år det vert fyrr eg gjeng burt og kjem’kje att.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
