Esaias 41
1 Høyr stilt på meg, de strender, lat folki få seg ny kraft! Lat deim so koma hit og tala! Til doms me fylgjast åt.
Мълчете пред Мене вие острови; И племената нека подновят силата си; Нека приближат, и тогава нека говорят; Нека застанем заедно на съд.
2 Kven vekte frå auster honom som siger fylgjer for fot? Kven gjev honom folk til eiga og kongar til rådevelde? Kven gjer deira sverd til dust, deira boge til fjukande bos?
Кой е въздигнал едного от изток, Когото повика с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе. И тях предава на ножа му като прах. На лъка му като отвята плява.
3 Han elter deim, fer i fred ein veg som han aldri hev gjenge.
Погонва ги, и безопасно минава Пътя, по който не беше ходил с нозете си.
4 Kven hev gjort og fullført dette? - Han som upphavleg kalla ætterne fram. Eg, Herren, eg er den fyrste og enn hjå dei siste med same.
Кой издействува и извърши това., Като повика още в началото бъдещите родове? Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.
5 Strender såg det og ræddast, jordheims utbygder skalv, dei kom og stima i hop.
Островите видяха и се уплашиха, Земните краища се разтрепераха, Приближиха се и дойдоха.
6 Den eine hjelpte den andre og sa til bror sin: «Ver sterk!»
Всеки помогна на другаря си, И рече на брата си: Дерзай!
7 Snikkaren gullsmeden mana, og platemakaren smeden; han sa um loddingi: «Ho er god!» So feste han guden med spikar so stødt.
И тъй, дърводелецът насърчаваше златаря, И тоя, който кове с чука, онзи, който удря на наковалнята, Като казваше: Добре е споено, И го закрепяваше с гвоздеи, за да се не клати.
8 Men du, min tenar Israel, du Jakob, som eg ut hev valt, du ætt av Abraham, min ven,
Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,
9 du som eg tok frå heimsens endar og kalla deg frå ytste utkant og sa til deg: Min tenar er du, eg hev deg valt og ei forsmått,
Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не го отхвърлих,
10 ver ikkje rædd, for eg er med deg, ver hugheil, for eg er din Gud! Eg styrkjer deg, og hjelper deg, eg styd deg med mi rettferds hand.
Не бой се, защото Аз съм с тебе: Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,
11 Sjå, dei vert til spott og skam, dei som harmast på deg; dei vert til inkjes, gjeng til grunns, dei som trættar med deg.
Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.
12 Leitar du, finn du deim ikkje, dei som stridar mot deg; dei vert til null og ingen ting dei som krigar mot deg.
Ще потърсят ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.
13 For eg er Herren, din Gud, som held deg i høgre handi og segjer til deg: Ver ikkje rædd! Eg hjelper deg.
Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.
14 Ver urædd, Jakob, arme krek, du vesle flokk av Israel! «Eg hjelper deg», er Herrens ord, og Israels Heilage deg løyser.
Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, Твоят изкупител, Светият Израилев.
15 Eg gjer deg til ei treskjeslede, ein ny og kvass med mange tenner, so du skal treskja, krasa fjell og gjera haugar um til agner.
Ето, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; Ще вършееш планините и ще ги стриеш, И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;
16 Du kastar deim, og vinden tek deim, og stormen spreidar deim ikring; men du skal frygda deg i Herren og rosa deg av Israels Heilage.
Ще ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе, И вихрушката ще ги разпръсне; А ти ще се зарадваш в Господа, Ще се похвалиш в Светия Израилев.
17 Dei arme fatigfolk, dei leitar fåfengt etter vatn, med tunga sårt av torste brenn; men deim vil eg bønhøyra, Herren, Israels Gud, vil ikkje svika deim.
Когато сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.
18 På haugar let eg elvar renna, og midt i dalar ollor springa, eg heidi gjer til klåre sjø og turre landet til kjeldevang.
Ще отворя реки на големи височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.
19 I heidi let eg cedrar veksa, akasja, myrt og oljetre, på snaudheid eg cypressa set i lag med alm og edelgran,
В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,
20 so folk kann sjå og vita vel og merka seg og skyna grant, at Herrens hand hev dette gjort, og Israels Heilage det skapt.
За да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.
21 Kom hit med saki dykkar! segjer Herren, gjev dykkar grunnar! segjer Jakobs konge.
Представете делото си, казва Гспод; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар
22 Lat deim då koma, melda oss kva som skal henda. So meld oss kva de fyrr hev spått, at me kann agta på det og sjå um det vert uppfyllt. Ell’ lat oss høyra kva som kjem.
Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, кажете какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,
23 Seg frå kva sidan koma skal, so me kann skyna de er gudar. Ja, gjer då noko godt ell’ vondt, so me kann sjå det alt med undring!
Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте някакво добро или някакво зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.
24 Men de er ingen ting, og dykkar verk er inkjevetta. Ufysleg den som vel seg dykk!
Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.
25 Frå nord eg vakte honom, og han kom frå auster han som på mitt namn skal kalla, han trakka skal på hovdingar som leir, som pottemakar som trør i leira.
Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.
26 Kven hev frå fyrst det kunngjort so me skyna det, frå fyrste stund so me kann segja: «Han fekk rett?» Nei, ingen hev det meldt, og ingen hev sagt frå, og ingen høyrde at de ymta noko.
Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: Той има право? Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.
27 Eg sagde fyrst til Sion: Sjå der er det! Og gav Jerusalem eit gledebod.
Пръв Аз рекох на Сиона: Ето ги! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.
28 Eg ser meg um, men der er ingen, imillom deim kann ingen gjeva greida, so eg deim kunde spyrja, og dei svara.
Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.
29 Sjå, alle er dei ingen ting, og deira verk er inkjevetta, og deira bilæte er luft og vind.
Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.
