1 Krønikebok 16
1 Då dei hadde ført Guds kista inn, sette dei henne i tjeldet som David hadde sett upp åt henne; deretter bar dei fram brennoffer og takkoffer for Guds åsyn.
Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
2 Og då David hadde ofra brennofferet og takkofferet, velsigna han folket i Herrens namn.
И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
3 Og til kvar og ein av alle israelitarne, både kar og kvinna, skifte han ut ein brødleiv, eit stykke kjøt og ei rosinkaka.
И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
4 Og han sette sume levitar til å gjera tenesta framfor Herrens kista, at dei skulde prisa, takka og lova Herren, Israels Gud.
И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:
5 Asaf var den fremste, og Zakarja næst etter honom, og so Je’iel, Semiramot, Jehiel og Mattitja, Eliab, Benaja, Obed-Edom og Je’iel med harpor og cithrar, og Asaf skulde slå på cymblar.
първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 Men prestarne Benaja og Jahaziel skulde standa stendigt med trompetarne sine framfor Guds sambandskista.
а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
7 Den dagen var det at David fyrst fastsette den skipnaden at dei ved Asaf og brørne hans skulde prisa Herren på denne visi:
Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи:
8 «Prisa Herren, kalla på hans namn! Forkynn millom folkeslagi hans storverk!
Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.
9 Syng for honom, syng honom lov! Tala um alle hans under!
Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
10 Rosa dykk av hans heilage namn, hjarta glede seg hjå deim som søkjer Herren!
Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
11 Spør etter Herren og hans magt, søk hans åsyn alltid!
Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12 Kom i hug hans under som han hev gjort, hans undergjerningar og domsordi frå hans munn,
Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.
13 de etterkomarar av Israel, hans tenar, søner åt Jakob, hans utvalde.
Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
14 Han er Herren, vår Gud; yver all jordi gjeng hans domar.
Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
15 Kom æveleg i hug hans pakt, det ord han sette fast for tusund ætter,
Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 den pakt han gjorde med Abraham, og hans eid til Isak!
Завета, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
17 Han gjorde det til ein rett for Jakob, for Israel til ein æveleg pakt,
Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
18 med di han sagde: «Deg vil eg gjeva Kana’ans land til arvlut, »
Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
19 då de var ein liten flokk, få og framande der.
Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
20 Og dei vandra frå folk til folk, frå eitt rike til eit anna folk.
И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.
21 Han let ikkje nokon få gjera valdsverk mot deim, og han refste kongar for deira skuld:
Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
22 «Rør ikkje deim eg hev salva, og gjer ikkje vondt med mine profetar!»
Казвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
23 Syng for Herren, all jordi! Forkynn frå dag til dag hans frelsa!
Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.
24 Fortel millom heidningar hans æra, millom alle folkeslag hans under!
Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25 For Herren er stor og mykje lovsungen, og skræmeleg er han framfor alle gudar.
Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26 For alle gudar hjå folki er avgudar; men Herren hev gjort himmelen.
Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27 Høgd og herlegdom er for hans åsyn, styrke og gleda er på hans stad.
Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28 Gjev Herren, de folkeætter, gjev Herren æra og magt!
Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29 Gjev Herren hans namns æra, tak gåvor med og kom for hans åsyn, tilbed Herren i heilagt skrud!
Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30 Skjelv for hans åsyn, all jordi! Jordriket stend fast; det let seg ikkje rikka.
Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31 Himmelen glede seg, og jordi fagne seg, og dei skal segja millom heidningarne: «Herren er konge.»
Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32 Havet dure og alt som i det er! Marki frygde seg og alt det som på marki er!
Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Då fegnast trei i skogen for Herrens åsyn; for han kjem og skal døma jordi.
Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,
34 Prisa Herren, for han er god, for æveleg varer hans miskunn!
Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35 Og seg: «Frels oss, du vår Frelse-Gud, og samla oss og fria oss ut frå heidningarne, so me kann prisa ditt heilage namn, rosa oss av ditt lov!»
И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Lova vere Herren, Israels Gud, frå æva og til æva!» Og alt folket sagde amen og lova Herren.
Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37 Og der, framfor Herrens sambandskista, gav han Asaf og brørne hans det yrket, at dei stendigt skulde gjera tenesta framfor kista, soleis som det var fastsett for kvar dag.
Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 Men Obed-Edom og brørne deira var åtte og seksti i tal, og Obed-Edom Jeditunsson og Hosa sette han til dørvaktarar.
остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39 Og pesten Sadok og brørne hans, prestarne, sette han framfor Herrens hus på offerhaugen i Gibeon,
и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40 at dei stendigt skulde ofra åt Herren brennoffer på brennofferaltaret, morgon og kveld, og gjera alt det som var fyresagt i Herrens lov, som han hadde sett for Israel.
за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41 Og i lag med deim var Heman og Jedutun og dei andre utvalde som var nemnde, at dei skulde lova Herren, av di hans miskunn varer æveleg.
и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;
42 Og trompetarne og cymblarne åt spelemennerne vart gøymde hjå Heman og Jedutun, og like eins andre spelgogner som høyrde gudstenesta til. Og Jedutuns-sønerne gjorde han til dørvaktarar.
и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 Deretter gjekk heile lyden heim, kvar til sitt; men David snudde heim att, vilde helsa på husfolket sitt.
И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си
