Salmenes 78
1 En læresalme av Asaf. Lytt, mitt folk, til min lære, bøi eders ører til min munns ord!
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Jeg vil oplate min munn med tankesprog, jeg vil la utstrømme gåtefulle ord fra fordums tid.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Det vi har hørt og vet, og det våre fedre har fortalt oss,
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 det vil vi ikke dølge for deres barn, men for den kommende slekt fortelle Herrens pris og hans styrke og de undergjerninger som han har gjort.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Han har reist et vidnesbyrd i Jakob og satt en lov i Israel, som han bød våre fedre å kunngjøre sine barn,
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 forat den kommende slekt, de barn som skulde fødes, kunde kjenne dem, kunde stå frem og fortelle dem for sine barn
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 og sette sitt håp til Gud og ikke glemme Guds gjerninger, men holde hans bud
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 og ikke være som deres fedre, en opsetsig og gjenstridig slekt, en slekt som ikke gjorde sitt hjerte fast, og hvis ånd ikke var trofast mot Gud.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Efra'ims barn, de rustede bueskyttere, vendte om på stridens dag.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 De holdt ikke Guds pakt og vilde ikke vandre i hans lov,
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 og de glemte hans store gjerninger og de under som han hadde latt dem se.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 For deres fedres øine hadde han gjort under i Egyptens land, på Soans mark.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Han kløvde havet og lot dem gå gjennem det og lot vannet stå som en dynge.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Og han ledet dem ved skyen om dagen og hele natten ved ildens lys.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Han kløvde klipper i ørkenen og gav dem å drikke som av store vanndyp.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Og han lot bekker gå ut av klippen og vann flyte ned som strømmer.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Men de blev ennu ved å synde mot ham, å være gjenstridige mot den Høieste i ørkenen.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Og de fristet Gud i sitt hjerte, så de krevde mat efter sin lyst.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Og de talte mot Gud, de sa: Kan vel Gud dekke bord i ørkenen?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Se, han har slått klippen så det fløt ut vann, og bekker strømmet over; mon han også kan gi brød, eller kan han komme med kjøtt til sitt folk?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Derfor, da Herren hørte det, harmedes han, og ild optendtes mot Jakob, og vrede reiste sig mot Israel,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 fordi de ikke trodde på Gud og ikke stolte på hans frelse.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Og han gav skyene der oppe befaling og åpnet himmelens porter.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Og han lot manna regne over dem til føde og gav dem himmelkorn.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Englebrød åt enhver; han sendte dem næring til mette.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Han lot østenvinden fare ut i himmelen og førte sønnenvinden frem ved sin styrke.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Og han lot kjøtt regne ned over dem som støv og vingede fugler som havets sand,
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 og han lot dem falle ned midt i deres leir, rundt omkring deres boliger.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Og de åt og blev såre mette, og det de lystet efter, gav han dem.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 De hadde ennu ikke latt fare det de lystet efter, ennu var deres mat i deres munn,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 da reiste Guds vrede sig mot dem, og han herjet blandt deres kraftfulle menn, og Israels unge menn slo han ned.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Med alt dette syndet de enda og trodde ikke på hans undergjerninger.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Derfor lot han deres dager svinne bort i tomhet og deres år i forskrekkelse.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Når han herjet blandt dem, da spurte de efter ham og vendte om og søkte Gud
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 og kom i hu at Gud var deres klippe, og den høieste Gud deres gjenløser.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Men de smigret for ham med sin munn og løi for ham med sin tunge.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Og deres hjerte hang ikke fast ved ham, og de var ikke tro mot hans pakt.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Men han, han er miskunnelig, han tilgir misgjerning og forderver ikke; mange ganger lot han sin vrede vende om og lot ikke all sin harme bryte frem.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Og han kom i hu at de var kjød, et åndepust som farer avsted og ikke kommer tilbake.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Hvor titt var de ikke gjenstridige mot ham i ørkenen, gjorde ham sorg på de øde steder!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Og de fristet Gud på ny og krenket Israels Hellige.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 De kom ikke hans hånd i hu den dag han forløste dem fra fienden,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 han som gjorde sine tegn i Egypten og sine under på Soans mark.
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Han gjorde deres elver til blod, og sine rinnende vann kunde de ikke drikke.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Han sendte imot dem fluesvermer som fortærte dem, og frosk som fordervet dem.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Og han gav gnageren deres grøde og gresshoppen deres høst.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Han slo deres vintrær ned med hagl og deres morbærtrær med haglstener.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Og han overgav deres fe til haglet og deres hjorder til ildsluer.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Han slapp sin brennende vrede løs mot dem, harme og forbitrelse og trengsel, en sending av ulykkes-bud.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Han brøt vei for sin vrede, sparte ikke deres sjel for døden, overgav deres liv til pesten.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Og han slo alle førstefødte i Egypten, styrkens førstegrøde i Kams telter.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Og han lot sitt folk bryte op som en fåreflokk og førte dem som en hjord i ørkenen.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Og han ledet dem tryggelig, og de fryktet ikke, men havet skjulte deres fiender.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Og han førte dem til sitt hellige landemerke, til det berg hans høire hånd hadde vunnet.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Og han drev hedningene ut for deres åsyn og lot deres land tilfalle dem som arvedel og lot Israels stammer bo i deres telter.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Men de fristet Gud, den Høieste, og var gjenstridige mot ham, og de aktet ikke på hans vidnesbyrd.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 De vek av og var troløse, som deres fedre, de vendte om, likesom en bue som svikter.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Og de vakte hans harme med sine offerhauger og gjorde ham nidkjær med sine utskårne billeder.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Gud hørte det og blev vred, og han blev såre kjed av Israel.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Og han forlot sin bolig i Silo, det telt han hadde opslått blandt menneskene.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Og han overgav sin styrke til fangenskap og sin herlighet i fiendens hånd.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Og han overgav sitt folk til sverdet og harmedes på sin arv.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Ild fortærte dets unge menn, og dets jomfruer fikk ingen brudesang.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Dets prester falt for sverdet, og dets enker holdt ikke klagemål.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Da våknet Herren som en sovende, som en helt som jubler av vin.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 Og han slo sine motstandere tilbake, påførte dem en evig skam.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Og han forkastet Josefs telt og utvalgte ikke Efra'ims stamme,
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 men han utvalgte Juda stamme, Sions berg som han elsket.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Og han bygget sin helligdom lik høie fjell, lik jorden, som han har grunnfestet for evig tid.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Og han utvalgte David, sin tjener, og tok ham fra fårehegnene;
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 fra de melkende får som han gikk bakefter, hentet han ham til å vokte Jakob, sitt folk, og Israel, sin arv.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Og han voktet dem efter sitt hjertes opriktighet og ledet dem med sin forstandige hånd.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
