Salmenes 73
1 En salme av Asaf. Ja, Gud er god mot Israel, mot de rene av hjertet.
Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 Men jeg - nær hadde mine føtter snublet, på lite nær var mine trin glidd ut.
А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 For jeg harmedes over de overmodige da jeg så at det gikk de ugudelige vel.
Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 For de er fri for lidelser inntil sin død, og deres styrke er vel ved makt.
Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 De kjenner ikke til nød som andre folk, og de blir ikke plaget som andre mennesker.
Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Derfor er overmot deres halssmykke, vold omhyller dem som et klædebon.
Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 Deres øine står ut av fedme, hjertets tanker bryter frem.
Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 De håner og taler i ondskap om undertrykkelse; fra det høie taler de.
Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 De løfter sin munn op til himmelen, og deres tunge farer frem på jorden.
Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Derfor får de sitt folk til å vende sig om til dem, og vann i overflod suger de i sig.
Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 Og de sier: Hvorledes skulde Gud vite noget? Er det vel kunnskap hos den Høieste?
И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Se, dette er de ugudelige, og evig trygge vokser de i velmakt.
Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Ja, forgjeves har jeg renset mitt hjerte og tvettet mine hender i uskyld;
Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 jeg blev dog plaget hele dagen, og hver morgen kom til mig med tukt.
Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Dersom jeg hadde sagt: Jeg vil tale således, se, da hadde jeg vært troløs mot dine barns slekt.
Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 Og jeg tenkte efter for å forstå dette; det var en plage i mine øine
И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 - inntil jeg gikk inn i Guds helligdommer og gav akt på deres endelikt.
До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Ja, på glatte steder setter du dem; du lot dem falle, så de gikk til grunne.
Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Hvor de blev ødelagt i et øieblikk! De gikk under og tok ende med forferdelse.
Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Likesom en akter for intet en drøm når en har våknet op, således akter du, Herre, deres skyggebillede for intet når du våkner op.
Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Når mitt hjerte var bittert, og det stakk mig i mine nyrer,
Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 da var jeg ufornuftig og forstod intet; som et dyr var jeg imot dig.
До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Men jeg blir alltid hos dig, du har grepet min høire hånd.
Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Du leder mig ved ditt råd, og derefter optar du mig i herlighet.
Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Hvem har jeg ellers i himmelen? Og når jeg har dig, har jeg ikke lyst til noget på jorden.
Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Vansmekter enn mitt kjød og mitt hjerte, så er dog Gud mitt hjertes klippe og min del evindelig.
Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 For se, de som holder sig borte fra dig, går til grunne; du utrydder hver den som faller fra dig i hor.
Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Men for mig er det godt å holde mig nær til Gud; jeg setter min lit til Herren, Israels Gud, for å fortelle alle dine gjerninger.
Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
