Salmenes 31
1 Til sangmesteren; en salme av David. Til dig, Herre, tar jeg min tilflukt. La mig aldri i evighet bli til skamme, frels mig ved din rettferdighet!
За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.
2 Bøi ditt øre til mig, skynd dig og redd mig, vær mig et klippevern, en borg til å frelse mig!
Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.
3 For du er min klippe og min borg, og for ditt navns skyld vil du føre og lede mig.
Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
4 Du vil føre mig ut av garnet som de lønnlig har lagt for mig; for du er mitt vern.
Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.
5 I din hånd overgir jeg min ånd; du forløser mig, Herre, du trofaste Gud.
В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.
6 Jeg hater dem som akter på tomme avguder, men jeg, jeg setter min lit til Herren.
Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
7 Jeg vil fryde og glede mig over din miskunnhet, at du har sett min elendighet, aktet på min sjels trengsler;
Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,
8 du har ikke overgitt mig i fiendehånd, du har satt mine føtter på et rummelig sted.
И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
9 Vær mig nådig, Herre! for jeg er i trengsel; borttæret av sorg er mitt øie, min sjel og mitt legeme.
Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 For mitt liv svinner bort med sorg, og mine år med sukk; min kraft er brutt for min misgjernings skyld, og mine ben er uttæret.
Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
11 For alle mine fienders skyld er jeg blitt til stor spott for mine naboer og til en skrekk for mine kjenninger; de som ser mig på gaten, flyr for mig.
На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 Jeg er glemt og ute av hjertet som en død, jeg er blitt som et ødelagt kar.
Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
13 For jeg hører baktalelse av mange, redsel fra alle kanter, idet de rådslår sammen imot mig; de lurer på å ta mitt liv.
Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
14 Men jeg, jeg setter min lit til dig, Herre! Jeg sier: Du er min Gud.
Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
15 I din hånd er mine tider; redd mig av mine fienders hånd og fra mine forfølgere!
В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
16 La ditt åsyn lyse over din tjener, frels mig ved din miskunnhet!
Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
17 Herre, la mig ikke bli til skamme! for jeg kaller på dig. La de ugudelige bli til skamme, bli tause i dødsriket! (Sheol h7585)
Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)
18 La løgnens leber bli målløse, som taler frekt imot den rettferdige med overmot og forakt!
Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Hvor stor din godhet er, som du har gjemt for dem som frykter dig, som du har vist mot dem som tar sin tilflukt til dig, for menneskenes barns øine!
Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
20 Du skjuler dem i ditt åsyns skjul for menneskers sammensvergelser, du gjemmer dem i en hytte for tungers kiv.
Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
21 Lovet være Herren! for han har underlig vist sin miskunnhet imot mig i en fast by.
Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
22 Og jeg, jeg sa i min angst: Jeg er revet bort fra dine øine. Dog hørte du mine inderlige bønners røst, da jeg ropte til dig.
А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
23 Elsk Herren, alle I hans fromme! Herren vokter de trofaste og gjengjelder rikelig den som farer overmodig frem.
Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
24 Vær ved godt mot, og eders hjerte være sterkt, alle I som venter på Herren!
Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
