Salmenes 17
1 En bønn av David. Hør, Herre, på rettferdighet, merk på mitt klagerop, vend øret til min bønn fra leber uten svik!
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 La min rett gå ut fra ditt åsyn, dine øine skue hvad rett er!
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Du har prøvd mitt hjerte, gjestet det om natten, du har ransaket mig, du fant intet; min munn viker ikke av fra mine tanker.
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Mot menneskenes gjerninger har jeg efter dine lebers ord tatt mig i vare for voldsmannens stier.
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Mine skritt holdt fast ved dine fotspor, mine trin vaklet ikke.
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Jeg roper til dig, for du svarer mig, Gud! Bøi ditt øre til mig, hør mitt ord!
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Vis din miskunnhet i underfulle gjerninger, du som med din høire hånd frelser dem som flyr til dig, fra deres motstandere!
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Vokt mig som din øiesten, skjul under dine vingers skygge
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 for de ugudelige, som ødelegger mig, mine dødsfiender, som omringer mig!
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Sitt fete hjerte lukker de til, med sin munn taler de overmodig.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Hvor vi går, kringsetter de mig nu; sine øine retter de på å felle mig til jorden.
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 Han er lik en løve som stunder efter å sønderrive, og en ung løve som ligger på lønnlige steder.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Reis dig, Herre, tred ham i møte, slå ham ned, frels min sjel fra den ugudelige med ditt sverd,
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 fra menneskene med din hånd, Herre, fra denne verdens mennesker, som har sin del i livet, og hvis buk du fyller med dine skatter, som er rike på sønner og efterlater sin overflod til sine barn.
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 Jeg skal i rettferdighet skue ditt åsyn, jeg skal, når jeg våkner, mettes ved din skikkelse.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
