Salmenes 147
1 Lov Herren! For det er godt å lovsynge vår Gud, det er liflig, lovsang sømmer sig.
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Herren bygger Jerusalem, de bortdrevne av Israel samler han.
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Han helbreder dem som har et sønderknust hjerte, og forbinder deres smertefulle sår.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Han fastsetter stjernenes tall, han gir dem alle navn.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Vår Herre er stor og rik på kraft; på hans forstand er det intet mål.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Herren holder de saktmodige oppe, bøier de ugudelige ned til jorden.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Svar Herren med takksigelse, lovsyng vår Gud til citar,
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 ham som dekker himmelen med skyer, som lager regn for jorden, som lar gress spire frem på fjellene!
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Han gir feet dets føde, ravneungene som roper.
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Han har ikke lyst til hestens styrke, han har ikke behag i mannens ben.
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Herren har behag i dem som frykter ham, som venter på hans miskunnhet.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Pris Herren, Jerusalem, lov din Gud, Sion!
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 For han har gjort dine portstenger faste, han har velsignet dine barn i dig.
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 Han er den som gir dine grenser fred, metter dig med den beste hvete.
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 Han er den som sender sin tale til jorden; såre hastig løper hans ord.
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 Han er den som gir sne som ull, strør ut rim som aske.
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 Han kaster sin is ut som småstykker; hvem kan stå for hans kulde?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 Han sender sitt ord og smelter dem; han lar sin vind blåse, da rinner vannene.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 Han kunngjorde Jakob sitt ord, Israel sine bud og sine lover;
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 så har han ikke gjort mot noget hedningefolk, og lover kjenner de ikke. Halleluja!
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
