Salmenes 139
1 Til sangmesteren; av David; en salme. Herre, du ransaker mig og kjenner mig.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Enten jeg sitter, eller jeg står op, da vet du det; du forstår min tanke langt fra.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Min sti og mitt leie gransker du ut, og du kjenner grant alle mine veier.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 For det er ikke et ord på min tunge - se, Herre, du vet det alt sammen.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Bakfra og forfra omgir du mig, og du legger din hånd på mig.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Å forstå dette er mig for underlig, det er for høit, jeg makter det ikke.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Hvor skal jeg gå fra din Ånd, og hvor skal jeg fly fra ditt åsyn?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Farer jeg op til himmelen så er du der, og vil jeg rede mitt leie i dødsriket, se, da er du der. (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 Tar jeg morgenrødens vinger, og vil jeg bo ved havets ytterste grense,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 så fører også der din hånd mig, og din høire hånd holder mig fast.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Og sier jeg: Mørket skjule mig, og lyset omkring mig bli natt -
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 så gjør heller ikke mørket det for mørkt for dig, og natten lyser som dagen, mørket er som lyset.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 For du har skapt mine nyrer, du virket mig i min mors liv.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Jeg priser dig fordi jeg er virket på forferdelig underfull vis; underfulle er dine gjerninger, og min sjel kjenner det såre vel.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Mine ben var ikke skjult for dig da jeg blev virket i lønndom, da jeg blev kunstig virket i jordens dyp.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Da jeg bare var foster, så dine øine mig, og i din bok blev de alle opskrevet de dager som blev fastsatt da ikke en av dem var kommet.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Hvor vektige dine tanker er for mig, Gud, hvor store deres summer!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Vil jeg telle dem, så er de flere enn sand; jeg våkner op, og jeg er ennu hos dig.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Gud, gid du vilde drepe den ugudelige, og I blodtørstige menn, vik fra mig -
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 de som nevner ditt navn til å fremme onde råd, som bruker det til løgn, dine fiender!
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Skulde jeg ikke hate dem som hater dig, Herre, og avsky dem som reiser sig imot dig?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Jeg hater dem med et fullkomment hat; de er mine fiender.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Ransak mig, Gud, og kjenn mitt hjerte! Prøv mig og kjenn mine mangehånde tanker,
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 og se om jeg er på fortapelsens vei, og led mig på evighetens vei!
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
