Salmenes 132
1 En sang ved festreisene. Herre, gi David lønn for hans møie,
Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,
2 han som tilsvor Herren, gav Jakobs Veldige det løfte:
Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
3 Jeg vil ikke gå inn i mitt huses telt, jeg vil ikke stige op på min sengs leie,
Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,
4 jeg vil ikke unne mine øine søvn, mine øielokk slummer,
Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
5 før jeg finner et sted for Herren, en bolig for Jakobs Veldige!
Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6 Se, vi hørte om den i Efrata, vi fant den i skogsbygden.
Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7 Vi vil komme til hans bolig, vi vil tilbede for hans føtters skammel.
Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8 Reis dig, Herre, og kom til ditt hvilested, du og din styrkes ark!
Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
9 La dine prester klæ sig i rettferd og dine fromme rope med fryd!
Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
10 For Davids, din tjeners skyld vise du ikke din salvedes åsyn tilbake!
Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 Herren har svoret David en sann ed, som han ikke vil gå fra: Av ditt livs frukt vil jeg sette konger på din trone;
Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
12 dersom dine barn holder min pakt og mine vidnesbyrd, som jeg vil lære dem, da skal også deres barn for all tid sitte på dine trone.
Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13 For Herren har utkåret Sion, han har attrådd det til sin bolig:
Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14 Dette er mitt hvilested til evig tid; her vil jeg bo, fordi jeg har attrådd det.
Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 Dets mat vil jeg velsigne, dets fattige vil jeg mette med brød,
Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 og dets prester vil jeg klæ med fryd.
Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17 Der vil jeg la et horn vokse op for David, gjøre i stand en lampe for min salvede.
Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18 Hans fiender vil jeg klæ i skam, men på ham skal hans krone stråle.
Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
