Salmenes 108
1 En sang, en salme av David. Mitt hjerte er rolig, Gud! Jeg vil synge og lovprise, ja, det skal min ære.
Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си
2 Våkn op, harpe og citar! Jeg vil vekke morgenrøden.
Събуди се псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
3 Jeg vil prise dig blandt folkene, Herre, og lovsynge dig blandt folkeslagene.
Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще те славословя между народите.
4 For stor over himmelen er din miskunnhet, og inntil skyene din trofasthet.
Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност стига до облаците.
5 Vis dig høi over himmelen, Gud, og din ære over all jorden!
Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 Forat de du elsker, må bli frelst, så hjelp med din høire hånd og bønnhør oss!
За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
7 Gud har talt i sin hellighet. Jeg vil fryde mig; jeg vil utskifte Sikem og opmåle Sukkots dal.
Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сикхот;
8 Mig hører Gilead til, mig hører Manasse til, og Efra'im er vern for mitt hode, Juda er min herskerstav.
Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
9 Moab er mitt vaskefat, på Edom kaster jeg min sko, over Filisterland jubler jeg.
Моав е умивалникът ми, На Едом ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
10 Hvem vil føre mig til den faste by? Hvem leder mig inn til Edom?
Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
11 Mon ikke du, Gud, som forkastet oss og ikke drog ut med våre hærer, Gud?
Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
12 Gi oss hjelp mot fienden, for menneskehjelp er tomhet!
Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
13 Ved Gud skal vi gjøre storverk, og han skal trede ned våre fiender.
Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
