Salmenes 104
1 Min sjel, lov Herren! Herre min Gud, du er såre stor, høihet og herlighet har du iklædd dig.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Han hyller sig i lys som i et klædebon, han spenner himmelen ut som et telt,
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 han som tømrer i vannene sine høie saler, han som gjør skyene til sin vogn, som farer frem på vindens vinger.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Han gjør vinder til sine engler, luende ild til sine tjenere.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Han grunnfestet jorden på dens støtter, den skal ikke rokkes i all evighet.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Du hadde dekket den med dype vann som med et klædebon; vannene stod over fjellene.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 For din trusel flydde de, for din tordens røst for de hastig bort.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 De steg op til fjellene, fór ned i dalene, til det sted du hadde grunnfestet for dem.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 En grense satte du, som de ikke skal overskride; de skal ikke vende tilbake for å dekke jorden.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Han lar kilder springe frem i dalene; mellem fjellene går de.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 De gir alle markens dyr å drikke; villeslene slukker sin tørst.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Over dem bor himmelens fugler; mellem grenene lar de høre sin røst.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Han vanner fjellene fra sine høie saler; av dine gjerningers frukt mettes jorden.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Han lar gress gro for feet og urter til menneskets tjeneste, til å få brød frem av jorden.
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 Og vin gleder menneskets hjerte, så den gjør åsynet mer skinnende enn olje, og brød styrker menneskets hjerte.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Herrens trær mettes, Libanons sedrer som han har plantet,
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 der hvor fuglene bygger rede, storken som har sin bolig i cypressene.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 De høie fjell er for stengjetene, klippene er tilflukt for fjellgrevlingene.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Han gjorde månen til å fastsette tidene; solen kjenner sin nedgangstid.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Du gjør mørke, og det blir natt; i den rører sig alle dyrene i skogen.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 De unge løver brøler efter rov, for å kreve sin føde av Gud.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Solen går op, de trekker sig tilbake og legger sig i sine boliger.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Mennesket går ut til sin gjerning og til sitt arbeid inntil aftenen.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Hvor mange dine gjerninger er, Herre! Du gjorde dem alle viselig; jorden er full av det du har skapt.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Der er havet, stort og vidtstrakt; der er en vrimmel uten tall, der er dyr, både små og store.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Der går skibene, Leviatan, som du skapte til å leke sig der.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Alle venter de på dig, at du skal gi dem deres føde i sin tid.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Du gir dem, de sanker; du oplater din hånd, de mettes med godt.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Du skjuler ditt åsyn, de forferdes; du drar deres livsånde tilbake, de dør og vender tilbake til sitt støv.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Du sender din Ånd ut, de skapes, og du gjør jordens skikkelse ny igjen.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Herrens ære være til evig tid! Herren glede sig i sine gjerninger!
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Han som ser til jorden, og den bever, som rører ved fjellene, og de ryker.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Jeg vil lovsynge Herren så lenge jeg lever; jeg vil synge for min Gud så lenge jeg er til.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Måtte min tale tekkes ham! Jeg vil glede mig i Herren!
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Men måtte syndere utryddes av jorden, og ugudelige ikke mere finnes! Min sjel, lov Herren! Halleluja!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
