Salmenes 102
1 En bønn av en elendig, når han vansmekter og utøser sin sorg for Herrens åsyn. Herre, hør min bønn og la mitt rop komme til dig!
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Skjul ikke ditt åsyn for mig på den dag jeg er i nød! Bøi ditt øre til mig! På den dag jeg roper, skynd dig å svare mig!
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 For mine dager er faret bort som en røk, og mine ben er forbrent som en brand.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Mitt hjerte er stukket som en urt og fortørket; for jeg har glemt å ete mitt brød.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 For mine lydelige sukks skyld henger mine ben ved mitt kjøtt.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Jeg ligner pelikanen i ørkenen, jeg er som uglen på øde steder.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Jeg våker og er blitt som en enslig fugl på taket.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Hele dagen spotter mine fiender mig; de som raser mot mig, sverger ved mig.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 For jeg eter aske som brød og blander min drikk med gråt
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 for din vredes og din harmes skyld; for du har løftet mig op og kastet mig bort.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Mine dager er som en hellende skygge, og selv visner jeg som en urt.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Men du, Herre, du troner til evig tid, og ditt minne varer fra slekt til slekt.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Du vil reise dig, du vil forbarme dig over Sion; for det er tiden til å være det nådig, timen er kommet.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 For dine tjenere elsker dets stener, og de ynkes over dets støv.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Og hedningene skal frykte Herrens navn, og alle jordens konger din herlighet.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 For Herren har bygget Sion, han har åpenbaret sig i sin herlighet.
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Han har vendt sig til de hjelpeløses bønn, og han har ikke foraktet deres bønn.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Dette skal bli opskrevet for den kommende slekt, og det folk som skal skapes, skal love Herren.
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 For han har sett ned fra sin hellige høide, Herren har fra himmelen skuet til jorden
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 for å høre den fangnes sukk, for å løse dødens barn,
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 forat de i Sion skal forkynne Herrens navn og hans pris i Jerusalem,
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 når de samler sig, folkeslagene og rikene, for å tjene Herren.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Han har bøiet min kraft på veien, han har forkortet mine dager.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Jeg sier: Min Gud, ta mig ikke bort midt i mine dager! Dine år varer fra slekt til slekt.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Fordum grunnfestet du jorden, og himlene er dine henders gjerning.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 De skal forgå, men du blir stående; de skal alle eldes som et klæde, som et klædebon omskifter du dem, og de omskiftes,
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 men du er den samme, og dine år får ingen ende.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Dine tjeneres barn skal bo i ro, og deres avkom skal stå fast for ditt åsyn.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
