Salomos Ordsprog 7
1 Min sønn, bevar mine ord og gjem mine bud hos dig!
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Bevar mine bud, så skal du leve, bevar min lære som din øiesten!
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Bind dem på dine fingrer, skriv dem på ditt hjertes tavle!
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Si til visdommen: Du er min søster, og kall forstanden din kjenning,
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 forat den må bevare dig fra annen manns hustru, fra fremmede kvinner, som taler glatte ord.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 For jeg så engang ut av vinduet på mitt hus, gjennem mitt gitter,
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 og da så jeg blandt de uerfarne, jeg blev var blandt de unge en uforstandig gutt,
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 som gikk forbi på gaten ved hennes hjørne og gikk frem på veien til hennes hus,
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 i skumringen, da dagen var til ende, i dyp natt og mørke.
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 Da kom en kvinne ham i møte i en skjøges klær og med svikefullt hjerte.
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 Vill er hun og kåt; hennes føtter er ikke i ro i hennes hus.
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 Snart er hun på gater, snart på torver, og ved hvert hjørne lurer hun.
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Og hun tok fatt på ham og kysset ham, og med frekt åsyn sa hun til ham:
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Takkoffer skulde jeg bære frem, og idag har jeg innfridd mine løfter;
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 derfor gikk jeg ut for å møte dig, for å søke dig op, og jeg fant dig.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Jeg har bredt tepper over min seng, brokete tepper av egyptisk garn.
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Jeg har strødd mitt leie med myrra, aloë og kanel.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Kom, la oss beruse oss i kjærlighet inntil morgenen, fryde oss i elskov!
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 For min mann er ikke hjemme, han er reist langt bort;
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 pengepungen tok han med sig, først ved fullmåne kommer han hjem.
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 Hun fikk lokket ham ved sin sterke overtalelse, ved sine glatte leber forførte hun ham.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Han følger henne straks, lik en okse som går til slakterbenken, som i fotjern, hvormed dåren tuktes,
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 inntil pilen kløver hans lever - likesom fuglen haster til snaren og ikke vet at det gjelder dens liv.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Så hør nu på mig, barn, og akt på min munns ord!
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 La ikke ditt hjerte vende sig til hennes veier, forvill dig ikke inn på hennes stier!
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 For mange som har fått ulivssår, har hun fellet, og mangfoldige er de hun har slått ihjel;
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
